Кэтрин Сатклифф - Чародей

Тя се замисли за Напитов, Маджар, Азис и Салифа. Спомни си и за Исмаил, наведен над наргилето си или свирещ на флейта. Представи си и фара, сега тъмен и самотен. Колко кораби биха могли да се заблудят при Рейс без предупредителната светлина по време на буря. Видя прасетата и кокошките си, гълъбите, които гнездяха в мъха, избуял високо по покрива на Кависбрук.

О, Джон, ако бяхте тук, вие щяхте да знаете какво трябва да се направи и каже; щяхте да ме успокоите, че всичко ще се нареди; че всички тези ужасни съмнения, които се надигат у мене, скоро ще изчезнат; че решението, което взех, е правилно; че съм се влюбила в подходящия човек.

Скъпият сладък Джон искаше само да я предпази от всички грозни истини. Беше пожертвал целия си живот за нея и майка й! Ако сега беше тук, щеше да знае какво да направи и може би тя нямаше да се чувства толкова загубена, самотна и неочаквано отчаяно изплашена.

— Момиче — чу се гласът на Гертруд близо зад нея, — пръстът ви кърви. Ще донеса паница с топлинка вода и…

— Не, благодаря ти.

— Милейди, не трябва да вземате грубите му маниери присърце. Такъв си е. Ами когато всичките приятели на Негова Светлост пристигнат за сезона?

— Знаеш ли — прекъсна я Миракъл, — че докато не дойдох в Лондон, нямах представа за сезона? Сигурна съм, че мама ми е говорила за него. Тя не беше като мене. Имаше толкова красиви мечти. Щеше да се чувства съвсем като у дома си тук и сред тия хора. Щеше да знае какво да прави и да приказва и никога не би се уединила в тази къща, без да вижда жива душа. — Тя подсмъркна и се опита да се усмихне. — Чудя се дали се е чувствала по същия начин, преди да се омъжи за баща ми.

— Какъв начин, милейди?

— Изплашена. Объркана. Разочарована. Разгневена. Мисля, че всяко момиче се чувства по тоя начин.

— Всичко се свежда до това дали го обичате. Вие го обичате, милейди, нали?

— Обичах го, обичам го, само че…

Тя се обърна отново към леглото и се просна върху него.

— Нищо, нищо — успокояваше я Гертруд, — ако се тревожите, че Негова Светлост не ви обича, аз видях лицето му, когато ви доведе тук. Кълна се, никога не съм го виждала толкова щастлив. Имаше нещо в очите му…

— Но сега го няма — възрази Миракъл. — Поне днес. — Тя потрепери при мисълта за неговото докосване.

— Да, днес изглеждаше както преди. Негова Светлост понякога е твърде темпераментен. Тази черта им е семейна. Брат му…

— Ти не разбираш — тя зарови лице във възглавницата. — Има нещо повече от това, че прояви темперамента си.

— Какво е то, момиче? Можете да разкажете на Гертруд.

— О, Герти! — проплака тя. — Ръцете му бяха студени!

— И всички вие, членове на Клуба на Брукс завидни благородници и джентълмени. От тази юнска нощ в лето Господне 1800 влизат в сила следните правила на действие — няма да се играе в салона за хранене; допуска се само хвърлянето на ези-тура за уреждане на сметката; наказанието на онези, които нарушат правилото, ще бъде да заплатят сметките на всички присъстващи членове.

— По-вероятно е да изхвърлим проклетата храна — извика лорд Селуин и редовните посетители на клуба, между които Джеймс Фокс, лорд Карлисъл, сър Степни и лорд Робърт Спенсър, брат на херцога на Марлборо, нададоха шумни викове на одобрение.

— Омръзнаха ни проклетите бифтеци, варените птици със сос от стриди и ябълковия пай на вечеря! Очаквам и някой фазан или риба срещу всичките тези пари, които залагам и губя — заяви сър Стапни с гръмогласен смях и добави: — Салон де-з-етранже сервира на клиентите-благородници овнешки бут, печена гъска или гълъб и пудинг със стафиди, без да трябва да доплащат нещо. Предлагам всички ние да вдигнем платната към Париж, джентълмени. Кои са за?

— И да лижем ботушите на Наполеон? Пълна глупост! Предпочитам да си похапвам варено говеждо до края на дните си, вместо да се съглася.

Някой удари чукчето. Друг натисна звънеца.

— Джентълмени, джентълмени! — Говорителят на клуба се опитваше да усмири свадливите играчи на хазарт и постоянните посетители. Смехът се поуталожи. Едва тогава той продължи:

— Всеки, който седне на новата маса, трябва да постави пред себе си петдесет гвинеи. Всеки, който сяда на масата със залози до двадесет гвинеи, не бива да има пред себе си по-малко от двадесет гвинеи. Слушайте, слушайте! Така установените правила са по заповед на самия сър Брукс. Продължете играта си, господа.