Кэтрин Сатклифф - Чародей

— Ще продължите ли да мислите, че съм привлекателна? Ще продължите ли да ме любите? И какво име ще му изберете, Ваша Светлост?

В следващия миг тя беше пак до него. Близостта й го стопляше. Парфюмът й на свежи рози го облъхна, изпълни ноздрите му и го замая. Затвори очи, облегна главата си на ваната и потръпна, когато тя прокара пръсти по лицето и косите му.

— Ваша Светлост, защо сте толкова тъжен. Може би идеята, че нося вашето дете, не ви е тъй приятна, както искахте да повярвам.

С възмутено ръмжене той я пое в прегръдките си, забравяйки за възглавницата. Придърпа я върху себе си във водата. Тя се задъхваше от сподавен смях. Легна върху него. Полата заплува около бедрата й. Страстта избухна. Сърцето му се разтупа лудо и запрескача. Но този път изпитваше и болка.

Зарови мокрите си пръсти в косата й. Целуна разтворената й уста, опустошавайки я с устни и език, докато тя се разтопи под него. Ръцете й се впиваха в хлъзгавите му рамене. Разтвори бедра и той се втурна в нея толкова брутално, че от гърлото й се изтръгна болезнен стон. Опита се да се изтръгне и заби нокти в гърба му.

Тя бе търсила удоволствие, а го намери той. Намери го в измокрените й гърди под блузата, в малкото чувствително хълмче между краката й. Облада я диво. Мътната вода, пълна с перца от възглавницата, се разплиска по пода. Миракъл се хвана здраво за ваната. Скърцаше със зъби. Очите й бяха стиснати, а огненочервената коса закриваше лицето й.

Мощният оргазъм го разтърси. Той извика, колкото от гняв, толкова и от облекчение. Когато се отпусна във ваната, Миракъл легна върху гърдите му с глава, сгушена под брадичката му. Ръцете и краката й го обвиваха. Мократа пола се бе омотала около кръста й. По голото й розово дупе бяха полепнали дребни бели перца.

Едва тогава той осъзна, че водата е изстинала.

— Приемате ли това за отговор? — запита Клейтън с пресъхнало гърло.

Тя вдигна глава, изгледа го с големите си синьозелени очи и бавно излезе от ваната. Прекоси грациозно стаята, оставяйки мокри следи и гъши пера след себе си.

— Мъжете са странни. Съвсем объркващи. Душат около полите на жената с апетита на изгладняла хрътка, но когато го задоволят, изпадат в летаргия и безразличие. Чудя се дали наистина знаят какво е това да обичаш. С цялото си тяло и душа. До болка. Не си ли съгласен, Чък? Дали мисли за мен, когато се разхожда някъде сам? Можеше да ме покани да го придружа, нали? Вместо да се измъква посред бял ден.

Шопарът Чък размърда червената си зурла и изгрухтя за още царевица. Миракъл не забелязваше нищо. Беше твърде заета да се взира в заоблените хълмове.

— А денят е тъй хубав — отбеляза тя тихо. — Ден за пикник. Ден за бране на цветя. Ден да се шляеш ръка за ръка с любимия…

Глупаво момиче. Какво ли се е размечтала? Трябва да се леят свещи. Да се вари сапун. Да се тупат килимите. Да се събират яйцата. Къде ли е Агата?

— Мира!

Разсипа ведрото с царевицата. Чък се спусна към нея с потрепваща опашчица. Намръщена, Миракъл грабна ведрото и тръгна надолу по пътеката към кокошарника.

— Мира! — извика отново Джон.

Тя забърза. Полите й докосваха цветята. Благоуханието им се носеше във въздуха.

— Ще трябва да поговорите с мене рано или късно — добави Джон, накуцвайки след нея. — Живеем в една и съща къща, както знаете.

— Престанете да ми го напомняте, мистър Хойт. — Отвори със замах вратата на курника и влезе толкова бързо, че изненаданите кокошки се разхвърчаха из въздуха. Дъжд от пера се изсипа върху раменете й. Тя ги изтръска с ръка и се насили да се съсредоточи върху подредените в редица сандъчета със слама. Едва когато птиците се успокоиха, Джони я извика отново.

— Ако сте знаели, че аз пиша проклетите писма, защо не казахте нищо досега?

Миракъл пъхна ръце в джоба за яйца на престилката и се загледа втренчено в празния полог на Агата. Очите й запламтяха. Чудеше се дали това е, защото е принудена да се изправи лице срещу лице с истината: единственият й приятел я бе излъгал. Или защото мъжът, който бе успял да спечели сърцето й, изведнъж започна да я избягва, сякаш е чумава.

— Махайте се!

— Нямаше ли да ви боли повече, ако не получавахте никаква вест през последните проклети десет години? Защо не се отказвате, момиче? Оставете я на мира.

Тя подсмъркна и издуха едно перце от носа си.

— Не виждам Агата. Знаете ли нещо по въпроса?