Кэтрин Сатклифф - Чародей

— Това ще бъде нашата малка тайна, Ваша Светлост. Тя ще предположи, че Агата се е заблудила и някой помияр я е докопал.

Клейтън кимна.

Хойт тръгна към вратата с безжизнената птица в ръка. Когато изчезна зад прага, Клейтън пое още една глътка от манерката и изтри уста с опакото на дланта си.

Бяха ли чувствата му към Миракъл толкова очевидни?

Дали лицето му отразяваше това, което вълнуваше Джон, щом станеше дума за майката на Миракъл?

О, да, онези очи можеха да подлудят всеки мъж.

Той влезе в стаята си. Бен изливаше последното ведро гореща вода във ваната — страхотна мебел на колелца, с ръчно изрисувани цветя, пеперуди и зайчета, надничащи иззад шубраци и треви. Прислужникът му помогна да си свали дрехите. Клейтън стъпи във ваната, без да изпуска манерката с бренди, и подскочи, когато горещата вода припари бедрата му, омърляни от кръвта на Миракъл и собствената му сперма.

Потопи се. Облегна глава. Кожата му се отпусна от топлината. Пред него още стоеше образът на Джон с лице, набраздено от времето и озарено от болка и блаженство, когато си спомняше за Лорейна Кавендиш.

Дали той, Клейтън Хотърн, лорд Бейсингстоук, след двадесет години ще изглежда по същия начин, когато си спомня страстните мигове в обятията на Миракъл? Очите му ще издават ли болката, която ще му причинява мисълта, че тя обича друг мъж, както Лорейна е обичала съпруга си?

Защото нямаше изход. Прекрасната замечтана млада Миракъл, която разговаряше с животните и крадеше кралски коне, един ден ще бъде херцогиня Солтърдън, съпруга на брат му. Ако той, Клейтън, продължи тази жалка игра. Би могъл да се разкрие — кой е, какъв е, защо е тук. А тя — да го изхвърли и да не го види никога вече. Или да продължи играта и да прекара остатъка от живота си в копнеж по нея.

Тя се промъкна тихичко зад него, плъзна длани по раменете му, топна ръце в горещата вода и го изпръска по гърдите.

— Милорд, липсвахте ми.

Клейтън се усмихна, без да отваря очи.

— Изпратих Бенджамин за чай и му поръчах да не бърза.

— Хората ще се разприказват, Мери Майн.

Тя се засмя весело и седна на ръба на ваната. Надигащата се пара зачерви бузите й и направи прилепналия корсаж на светлокафявата й рокля прозрачен. Износената материя приплескваше нахалните й зърна.

— Чудех се дали всеки път, когато правим любов, ще бъде така божествено. Винаги ли е така прекрасно?

— Зависи от участниците, предполагам.

— Питам за нас, естествено. За вас и за мен.

Той обхвана китката й — бе крехка като птиче.

— Само ако се съгласите да станете херцогиня на Солтърдън.

Миракъл се потопи във ваната, коленичи, взе сапуна от ръката му и започна да го търка. Разпозна упорството в наклонената й глава и вирнатата брадичка. Безсилието му нарасна. Стисна ръката й. Пръстите му изрисуваха мокри петна върху ръкава.

— Какво, по дяволите, ви става? Повечето жени биха продали душата си за такова богатство и такава титла.

— Аз не съм като повечето жени. Нали така казахте снощи?

— Това не е шега, Миракъл.

Тя се отдръпна и затърка сапуна в ръцете си, докато обилната пяна излезе през пръстите й. Дребните зъби прехапаха долната й устна. „Изглежда като дете, на което са се скарали“ — помисли си Клейтън.

— Ако пак си тръгна без вас, Мери, няма да се върна. Никога. И като си помисля… Вие може и да сте бременна. О, Исусе Христе, изобщо не ми бе хрумнало досега. — Захлупи лицето си с ръце. Зарови пръсти в мократа от пара и пот коса. — Бременна! Е, тогава ще настъпи страхотна бъркотия. Къде, по дяволите, ми беше умът?

— Бременна? — повтори тихо тя с нотка на учудване. Цялото й лице засия. Очите й заблестяха. Наведе се така, че малкото й луничаво носле почти го докосна, и попита:

— Мислите ли, че съм? Ще се зарадвате ли, ако е така? Бихте ли желали да ви родя дете, милорд?

Пред сияещото й лице той преглътна с усилие.

— Да — отвърна тихо. Въпреки че, още докато произнасяше тази дума, вътрешно вече се ругаеше. Самата мисъл вече беше абсурдна. — Да — повтори той. — Нищо не желая толкова силно, както да ви видя майка… майка на моето дете.

Тя се смееше. Очите й светеха като звезди. Изправи се и пристъпи към овалното огледало на пръсти като танцьорка, показвайки глезените и обутите си в пантофки крачета. Опита се да издаде напред плоското си коремче. Тъй като не успя, грабна една възглавница и пред слисаните очи на Клейтън я напъха под полата си. Застана в профил пред огледалото и се огледа първо от едната, после от другата страна.