Кели Естес - Момичето, което пишеше върху коприна

И сега, докато стоеше в къщата на Далия, далече от очакванията на баща си, Инара си даде сметка, че това беше единственото място, където някога е била поощрявана да бъде самата себе си. Изпълни се с неловкото усещане, че сега, когато Далия си беше заминала, тя беше следващата. Следващият чудак на семейството. Следващата странна птица.

Как иначе можеше да обясни напълно налудничавата мисъл, която човъркаше ума ѝ от мига, в който беше излязла от колата и бе застанала пред тази огромна къща? Прииска ѝ се да остане тук. Прииска ѝ се да обърне гръб на работата, за която повечето хора биха убили, и да прекарва всеки божи ден в бъркане на бои и приготвяне на гипсови замазки, и въобще в занимание с всичко онова, което двете с Оливия бяха включили в дългия списък на нещата, нуждаещи се от ремонт.

Неочаквано и за самата нея от устните ѝ избликна смях, който отекна в стаята.

Оливия надникна откъм съседната дневна и попита:

– Какво му е толкова смешното?

Пренебрегвайки въпроса на сестра си, Инара пак се засмя и протегна ръка към шала в розово и пурпурно, който леля ѝ беше закачила отзад на вратата. Загърна се с него и подвикна:

– Е, как изглеждам? Приличам ли ти на жена, която може да управлява малък семеен хотел?

– Не говориш сериозно! – възкликна сестра ѝ и се изсмя шокирано.

Инара наклони глава и се замисли. Накрая изрече:

– Ами ако говоря? Далия ми остави имението с това условие, заедно с всички планове за преустройството. Обаче най-трудната част ще бъде да съобщя на татко, че се отказвам от работата в "Старбъкс".

Оливия кимна в знак на съгласие, пристъпи обратно в кухнята и възкликна:

– Но тогава как ще платиш за ремонта? Сигурна съм, че не само аз забелязах колко труд ще трябва да бъде хвърлен по това имение, при това само за да бъде направено отново обитаемо! Освен това пак ще си длъжна да започнеш изплащането на студентския ти заем!

Инара се замисли и накрая отбеляза:

– Е, може пък да приема работата за няколко години, а през уикендите и празниците да работя по имението.

О, не, това звучеше изтощително!

Оливия отново кимна, но изражението ѝ ясно подсказваше, че не е особено убедена. А после, нали си беше голямата разумна сестра, сви рамене и рече:

– Е, не е необходимо да вземаш решение точно в тази секунда, нали така? Хайде първо да огледаме останалата част от къщата!

Напълно съгласна с нея, Инара се обърна към си ди плейъра, оставен върху кухненския плот, и натисна бутона. Но музиката, която гръмна оттам, не беше очаквана от нито една от сестрите – къщата се изпълни с гръмотевичните китари на класическата рок-банда "Аеросмит", което ги накара да се втренчат шокирано една в друга. Миг по-късно обаче избухнаха в толкова силен смях, че Инара усети как я заболява стомахът. Когато най-сетне се поуспокои, тя изтри сълзите в очите си, извади деловия бележник, който използваше, за да си записва необходимото за ремонт, и поклати усмихнато глава. "Аеросмит", за бога! Божичко, Далия ѝ липсваше!

С бележници в ръка и подскачащи в такта на музиката, двете се разделиха, за да огледат подробно малката къща, след което се срещнаха в кухнята, примрели от глад.

– Може би ще трябва да отскочим до града, за да хапнем – промърмори Оливия, оглеждайки тъжно празния хладилник. – Сигурно някой съсед го е почистил след смъртта на Далия.

Инара надникна в килера. Фъстъци, пакети овесена каша, зехтин, балсамов оцет.

– Какво ще кажеш за солени крекери и чай?

– Засега става – кимна Оливия, присегна се към чайника и го напълни с вода.

Настаниха се на кръглата кухненска маса, вдигнаха крака на столовете до тях и се заеха да унищожават крекерите.

– Бих могла да живея тук и да наема строителни и други бригади, за да приведат имението във форма – започна да размишлява на глас Инара.

– Ама ти сериозно ли обмисляш подобна вероятност? – изгледа я с присвити очи сестра ѝ. – А какво ще стане със "Старбъкс"?

Да, би било лудост да се откаже от "Старбъкс". Работата там беше точно по специалността ѝ, за която се беше обучавала цели седем години.

Ала нито веднъж през всичките тези години, даже и в мига, в който ѝ съобщиха, че я вземат на работа, тя не се беше чувствала толкова жива и пълна с толкова много идеи, както се чувстваше сега. Докато кракът ѝ не беше стъпил отново върху земите на имението Ротси, тя изобщо не си беше давала сметка, че през цялото това време е била заспала. Събуди се едва с пристигането си тук. И нямаше никакво желание да се връща отново към дълбокия сън.