Ян Гийу - Рицарят тамплиер - Рицар на Храма

Втората последица бе, че на един млад рицар на име сър Уилфред от Айвънхоу, който сега участваше в първата си голяма война, до края на живота му щеше да му е лесно срещу всеки противник както на бойното поле, така и в турнирите, с изключение на рицарите тамплиери. За тях той често щеше да сънува кошмари.

Щом Арн отиде при рицарите, за да върне оръжията, които бе заел, той бе поканен на трапезата на новия командор на Сен Жан д’Акр, когото познаваше отдавна, от времето, когато за кратко бяха служили в крепостта Ла Фев. Братът се заоплаква от английския крал, преди всичко от това, че бе успял да се скара с всичките си съратници. Беше изхвърлил френския крал Филип Огюст от тамплиерския щаб, а той бе най-изисканата резиденция в Сен Жан д’Акр след кралския дворец, в който естествено се бе настанил самият крал Ричард. Двамата започнали такъв спор за тази дреболия, че френският крал решил да се прибере у дома заедно с хората си. По друг начин пък крал Ричард обидил австрийския херцог, като свалил австрийското знаме, което висяло на крепостните стени между английското и френското, скъсал го и го захвърлил в рова. Така между англичани и австрийци пламнали жестоки боеве и австрийците също напуснали града. С тези детински дрязги християните намалили силите си наполовина, но крал Ричард сякаш действително бил убеден, че той и хората му са достатъчни, за да си възвърнат Йерусалим заедно с рицарите тамплиери. Това бе опасна и лекомислена нагласа, но то бе ясно само за хора като Арн и стария му приятел, които дълго бяха воювали със Саладин. Дори само придвижването пеш на всички стрелци под жаркото слънце към Йерусалим щеше да представлява огромно страдание, щом започнеха атаките на яздещите сирийски стрелци на Саладин.

Имаше обаче и нещо по-лошо. Крал Ричард не бе просто своенравен мъж, който през цялото време влиза ненужни конфликти. Той бе човек, на чиято дума не можеше да се разчита.

Саладин спази поетите ангажименти. След десет дни той предостави петдесет хиляди златни безанта и хиляда освободени християнски пленници. Затова пък не доведе никой от поименно определените пленени рицари, тъй като тяхното местонахождение можеше да е в занданите на която и да е сирийска или египетска крепост.

Тъй като никой от стоте рицари не бе предаден, крал Ричард сметна, че Саладин е нарушил договора.

По тази причина той обгради един хълм край Акр, наричан Аядиех, със стрелци с арбалети и лъкове. След това изведе две хиляди и седемстотинте пленници от града — мъжете в редици, жените и децата до мъжете и бащите си.

Мюсюлманите не можеха да повярват, че онова, което последва, бе истина, а щом го осъзнаха, сълзите замъглиха очите им. Всичките две хиляди и седемстотин пленници, които според договора трябваше да бъдат освободени на същия ден, бяха обезглавени, пронизани с копия или посечени с брадви.

Тогава от всички страни се впуснаха в атака сарацински конници без всякакъв строй, обезумели и със сълзи на очи. Посрещнаха ги дъжд от стрели и никой от тях не оцеля. Клането продължи няколко часа, докато не бяха открити и убити и последните малки деца.

Горе при мъртвите в Аядиех останаха единствено английски разбойници, които обикаляха телата и разпаряха коремите в търсене на някоя погълната златна монета.

Саладин отдавна бе напуснал хълма, откъдето бе наблюдавал началото на клането.

Той се усамоти встрани от шатрата си. Никой от хората му не се осмели да го обезпокои, но Арн бавно се приближи до него.

— Моментът е труден, Юсуф, знам, но точно в този тежък миг аз искам свободата си — каза тихо Арн и седна до Саладин, който дълго не отговори.

— Защо искаш да ме изоставиш точно в този труден миг, в този печален ден, който ще живее вечно? — най-сетне запита Саладин и се опита да изтрие сълзите си.

— Тъй като днес ти победи Ричард Лъвското сърце, макар и на висока цена.

— Победил! — изсумтя Саладин. — Загубих петдесет хиляди златни безанта единствено за да видя как убиват онези, които трябваше да откупя с тях. Това наистина е най-странната ми победа.

— Не, това е тежка загуба — каза Арн. — Но победата е, че не изгуби Йерусалим от този злодей. Той ще остане в историята единствено като касапинът от Аядиех и като отказалия се от Истинския кръст, само така нашите деца и техните наследници ще си спомнят за нечестивия предател. Той обаче навреди на себе си повече отколкото на теб. Френският крал вече потегли за вкъщи след детински спор за това кой къде да живее в Акр. Австрийският херцог го изостави поради подобна причина, германският император гние в гроба си в Антиохия. Сега нямаш сто хиляди врагове, а едва десет хиляди под командването на лудия Ричард. Дочух също, че и той ще трябвала си замине скоро, в противен случай брат му ще се сдобие със земите му. Затова смятам, че в известен смисъл ти спечели, Юсуф.