Кретиен Троа - Ланселот, рицарят на каруцата

Любезна дама от Шампан 1 1 Любезна дама от Шампан… — става дума за Мари дьо Шампан, съпруга на фландърския граф Филип и покровителка на Кретиен дьо Троа. Нейната майка — Алиенор д’Акитен (от Аквитания — област в Южна Франция) — френска и английска кралица, също е била покровителка на литературата и изкуствата. Дядото на Алиенор, Гийом IX д’Акитен, е първият голям френски трубадур.
от мене пожела роман.
Ще почна, над перото сведен,
като човек изцяло предан,
с каквото може в тоя свят
и с безкористие богат.
Упрекнат ли го, че това е
с едничка цел — да я ласкае,
ще потвърдим и той, и аз:
стои със знатност тя над нас,
а и над всички дами тук,
тъй както полъхът от юг
над хладната априлска сприя.
Повярвайте, не съм от тия,
ласкаещите свойта дама.
Да кажа: „Диамантът няма
как да не заслепи рубина,
тъй както моята графиня
кралиците“ — ала защо,
без мене истина е то.
А всички нейни препоръки
са по-добри от мойте мъки
и смисъла, избран от мен.

Започва книга Кретиен
за рицар на една каруца,
след препоръките скрибуца перото,
няма миг покой —
и нищо не прибавя той
освен усърдие и бдение. 2 2 … освен усърдие и бдение… — Това е краят на въведението. Прологът е многозначна структурна съставка на всички романи на Кретиен дьо Троа, важен (и почти единствен) „документ“ за живота и творческата му дейност.

И казва, че на Възнесение 3 3 … И казва, че на Възнесение… — Възнесение господне, четиридесетият ден след Великден.
бе двора крал Артур събрал, 4 4 … бе двора крал Артур събрал… — крал Артур — митичен крал на Британия, син на Утер Пендрагон (Утер Драконовата глава). Като реална историческа личност Артур е бил келтски племенен вожд, водил борба с англо-саксонските нашественици през VI век. С течение на вековете от обикновен военачалник Артур се превръща според легендата в предводител на всички келтски племена, а по-късно и във владетел на целия западен свят, нуждаещ се от свой мит, както древният Рим — от Еней. За поета Артур е крал на британците, но кралството му няма реални граници, защото е измислено — то се разпростира върху цяла Европа. Държавата на Артур е недостижим идеал за разпокъсана феодална Европа, добродетелта, доблестта и благородството на поданиците му — далеч от средновековните нрави.
тъй както редно е за крал
с богата и красива свита. 5 5 … с богата и красива свита… — свитата на крал Артур включва рицарите на Кръглата маса. Пръв споменава за нея нормандският поет Вас в книгата си „Роман за Брут“ (1155 г.). Смисълът на този символ е търсен и в келтския култ към слънцето, И в космогоническите възгледи на Платон. А значението му може би е в идеала за равноправие — на Кръглата маса не е имало почетни места, всеки е сядал на нея независимо от своя ранг. По-известни рицари на Кръглата маса са: Говен, Ерек, Ланселот дел Лак (Езерний), Горнеман дьо Гор, Мелиан дьо Лис, Модюи льо Саж (Мъдрия), Доден льо Соваж (Дивия), Ганделю, Ивен льо Прьо Храбрия), Тристан, Блиоберис, Карадек, Идиер, Гаериет, Жирфлет, Толас, Лоолт, Сагремор, Лот, Галегантен льо Галоа, Лефевр д’Арм, Каверн дьо Робенсак, Грен, Горневен, Тор, Калогренан, Люкан, Кардиолан.
След яденето до насита
на масата остана краля.
Кралицата стоеше в зала 6 6 … Кралицата стоеше в зала… — кралица Гениевра, съпруга на крал Артур.
с барони надошли безброй,
край тях пък се въртяха рой
създания с вълшебства женски,
говорещи добре на френски.
А след шетнята Ке седеше, 7 7 … А след шетнята Ке седеше… — Ке е главен дворцов управител на крал Артур, негов млечен брат.
до конетаблите ядеше. 8 8 … до конетаблите ядеше… — конетабъл през XII в. е дворцов офицер. От XIII до XVII век това е титла на върховния главнокомандуващ на френските кралски войски.
Над този благороден мъж
яви се рицар изведнъж,
добре облечен, притъкмен,
а и добре въоръжен.
И рицаря с одежди скъпи
след миг пред краля се изстъпи
и нито него поздрави,
ни свитата, а заяви:
„Кралю, аз хвърлил съм в затвор
от твоите земи и двор
девици, рицари и дами.
Ала за тях не е речта ми,
не ще ги пусне мойта стража.
По-скоро искам да ти кажа:
не можеш ни с пари, ни с власт
да си ги върнеш ти при вас.
И знай, така ще си умреш,
без помощ ти да им дадеш.“
Отвърна кралят, че тежи му
и страда той неутешимо,