Кретиен Троа - Ланселот, рицарят на каруцата

Не се показа никак лош,
преследва той голяма цел,
не би се никой друг заел,
а гибел дебне го оттука.
Но бог да му даде сполука.“
Унесе я тогава сън
и спа, докато съмна вън.
Щом се разпукна заревото,
веднага стана от леглото.
И рицарят, събуден вече,
надигна се и се облече,
взе сам доспехи да надява.
Дойде девицата тогава,
видя го, че е притъкмен.
„Добър да ви е този ден“ —
му рече тя със бодър глас.
„Госпожице, а и на вас“ —
отвърна рицарят. И рече,
че много закъснява вече.
и конят ще му трябва пак.
Госпожицата даде знак
и каза: „Сир, дойде мигът
да тръгна с вас на дълъг път,
ако все пак се осмелите
ведно със мене да вървите
по обичаи и привички,
познати тъй добре на всички
във кралство Логър отпреди.“ 21 21 … във кралство Логър отпреди… — кралство Логър са владенията на крал Артур.
Привички, нрави, свободи
такива имало отдавна:
ако девица благонравна
я срещне рицарят сама,
и да пропадне вдън земя,
отдава почести дължими,
за да спечели честно име.
Насили ли я той, с позор
покрит ще е във всеки двор.
Но води ли я рицар друг,
а нему се прииска тук
да влезе с него във двубой
и с меч да я спечели той —
каквото иска с нея прави
и всичко е в добрите нрави.
Затуй бе казала дали
ще иска да се осмели,
навсякъде като я води.
До него никакви несгоди
не би й никой причинил.
„И знам, не би се и решил,
че с мен проклетника проклет
ще се разправя най-напред.“
„Това желаех, да вървим!“
И рече коня й любим
да оседлаят. Нейни хора
изведоха й го на двора
след рицарския боен кон.
И се качиха напокон.
В галоп поеха след това.
Сега към нейните слова
внимание не прояви,
ни дума той не промълви:
не му тежеше мисълта.
Отворила бе Любовта
дълбока рана в него, боже,
превръзка никаква не сложи,
за да му мине, да е здрав,
той беше рицар с нрав корав —
с превръзка, с цяр да се теши,
щом раната му се влоши!
Понасяше я драговолно.
Ту пряко, ту заобиколно
по пътя верен те вървяха.
Встрани една чешма видяха.
Насред поляна бе чешмата
с една полица простовата,
отгоре гребен стародавен,
от кост и злато, бе забравен.
От времето — и знам добре —
на великана Изоре 22 22 … на великана Изоре… — легендарен великан, крал на Коимбра (в Португалия). Според героичния епос от XII век обсадил Париж по времето на Луи I (син на Карл Велики).
не е намиран по-красив.
Блестяха в гребена коси,
останали дори до днеска
от женска някаква прическа.
Съгледа нашата девица
чешмата с простата полица.
Решила да го отклони,
от пътя свърна настрани.
А рицарят, като преживя
все мисълта си най-щастлива,
не забеляза въобще
от пътя как отбиха те.
Това когато забеляза,
не че е сбъркал сам си каза —
реши, че тя встрани е свила,
от пътя им се е отбила
и от опасности познати.
„Госпожице, насам елате,
посоката ви е погрешна,
целта ни става безуспешна
встрани от правилния път.
«Сир, по-добре по този рът,
посоката чудесно зная.»
Отвърна й: «Не ще гадая,
госпожице, сега каква е
мисълта ви, но това е
пътя верен, там зад нас.
По него щом съм тръгнал аз,
не ща посоки непознати.
И моля ви, насам елате,
поемам аз по път познат!»
И стигнаха така назад
чешмата с гребена отгоре.
«Със сигурност — той проговори
не съм до днеска виждал гребен
такъв красив, почти вълшебен.»
«О, моля, дайте го на мене!»
«Тогава ваш е без съмнение.»
Наведе се от коня, взе го.
Подавайки го, дълго в него
се взира. И в косите. В тях.
Девицата избухна в смях.
Какво й става, за какво ли
се смее? После я помоли,
а тя му каза: «Замълчете»
от мен не ще го разберете!“
„Защо?“ — „Защото ми додея.“
А той като я чу, закле я
като човек, повярвал свято
в едно приятелство, когато
на думата си то държи:
„Обичате ли без лъжи,
въпия тази ви любов,
да коленича съм готов:
не крийте повече от мен.“
„Щом тъй ме молите смирен,
тогава ще ви кажа, няма
за нищо аз да ви измамя:
да, гребена изкусно правен
е от кралицата оставен.
И още нещо, сир — косите,
които виждате увити
по зъбите му, тъй златисти,
тъй нежни, толкова искристи,
са от главата й красива —
не са израсли в друга нива.“
„Крале, кралици доста има,
не са ни двама, нито трима.
Коя е, боже, най-подир?“
„Кълна ви се — тя каза, — сир,
на крал Артур е тя жена.“
На рицаря му премаля,
изгуби сили, но добре,
че сети се да се подпре
връз лъка преден на седлото.
А удиви се тя, защото
без мисли някакви злорадни
реши, че той след миг ще падне.
Уплаши се, не я корете,
че от припадък той обзет е.
На него тъй му стана зле, че
като припаднал беше вече,
в сърцето — скръб като олово,
изгуби зрение и слово,
а и за времето представа.
От коня слезе тя тогава,
до рицаря се приближи
веднага, да го задържи —
как да го види тя самата
от нищо паднал на земята!
Засрамен той очи отваря
и казва й: „Какво ви кара
да дойдете така при мене?“
Девицата сега с умение
причината не му откри —
той би се притеснил, дори
обида страшна ще съзре,
щом истината разбере.
Жена възпитана бе тази,
от истината се опази:
„Дойдох за гребена у вас
и на земята слязох аз.
На вас мечтата си дължа,
не мога да се удържа.“
Той гребена желан й даде,
но златните коси извади
тъй нежно, че не скъса косъм.
До почит ако се докоснем,
това ще е до този миг:
възрадва им се яснолик,
сто пъти ги допря съдбовно
до своето чело, гальовно —
до своите очи и устни,
без миг на радост да изпусне.
Над туй съкровище въздъхна
и до сърцето си го пъхна
под ризата, на гола плът.
Рубини куп да му дадат,
косите вместо тях запазва.
От болест и от гнойна язва
го пазят радости душевни.
Презря сега рецепти древни, 23 23 … Презря сега рецепти древни, срещу плеврит мехлема благ… — в оригинала е казано „диамаргаретон, плеврит, Тириаск“ — средновековни „вселекуващи“ лекарства.Читать дальше