Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Разказ за Граала , последната творба на Кретиен дьо Троа, е първият роман за Граала в световната литература. Сюжетът му използва мотиви от келтската митология, от гръко-римската литература и от християнската религия. От тази сплав геният на Кретиен дьо Троа създава ярко художествено произведение с всички белези на авторска литература. Романът е блестящ пример за прехода от митично към литературно творчество. На свой ред Разказ за Граала поставя началото на дълга поредица от романи за Граала. Така се ражда митът за Граала. Той бележи трайно присъствие в литературната продукция на Европа от XIII до XVII в. и след пауза от един век навлиза отново в художественото въображение. До днес с превъплъщенията си във високото изкуство и в масовата култура Граалът си остава жив мит. Спрямо своите келтски, гръко-римски и християнски корени той е вторичен, литературен мит. Всяка нова творба му вдъхва нов живот. Но тя винаги се явява нещо повече от пореден вариант на предишните, защото изгражда нова смислова структура, нов художествен свят. Изобилието на творби за Граала, писани между края на XII в. и 1240 г., поражда истинска галактика, разкриваща различни стилове и идейни течения. Затова всяко обобщение носи риск от игнориране на художествената специфика на отделните творби. Всяка от тях заема определено място в съзвездието Граал. За него можем да съдим, ако го ситуираме спрямо центъра — романа на Кретиен дьо Троа. Разказ за Граала се превръща ретроспективно в кръстовище, от което водят началото си ярки творби.

Какво знаем за Кретиен дьо Троа? Нищо, ако става въпрос за информация от исторически документи, от преки или косвени свидетелства. Няма исторически факт в позитивистичния смисъл на думата, удостоверяващ съществуването на такава личност. Разбира се, и литературата е факт, част от действителност, където редом с обективно и материално съществуващото има място за субективното и за въображението. Сега няма да обсъждаме въпроса за връзката на второто с първото. Такава винаги съществува, макар че невинаги е лесно да бъде установена. И така, за личността за Кретиен не разполагаме с архивни данни, със свидетелства на съвременници, с останала от него вещ или собственоръчно написан текст. Оригинални ръкописи от творбите му не са запазени. Най-старите техни преписи са от следващия, XIII век.

Не ни остава друго, освен да се обърнем към предположенията, поне към най-правдоподобните. Името „Кретиен“ (Christianus) фигурира в документ от 1173 г., назоваващ свещеник от манастира Сен Лу в град Троа. Възможно ли е това да бъде нашият писател? Предвид определено светския характер на неговото творчество едва ли Кретиен е можел да бъде ръкоположен свещенослужител. Впрочем кръщелното име Кретиен (Християн) се среща често в църковните регистри от втората половина на XII век. Век по-късно името става модно, подобно на имената на редица герои от рицарските романи — Тристан, Говен, Ланселот, Персевал и др., по силата на една ясно видима тенденция популярната литература да слага своя отпечатък и върху нравите, и върху имената на публиката.

Според друга хипотеза Кретиен дьо Троа е покръстен евреин. По времето, когато той твори (1160–1190), в град Троа — важен търговски и занаятчийски център от областта Шампан — има голяма еврейска общност. Подобна хипотеза не влиза в противоречие с упреците срещу юдеите, гонители на Христос, които откриваме в Разказ за Граала (ст. 587, 6294). Те могат да се обяснят с усърдието на новопокръстения. Що се отнася до фамилното име „Дьо Троа“, топонимът Троа може да се тълкува като указание, че Кретиен е роден в този град или е пребивавал продължително време там. Едно е безспорно: Кретиен пише на шампански диалект, най-сигурно доказателство, че Шампан е родният му край.

Всъщност основният, макар и твърде лаконичен, източник на сведения за Кретиен са собствените му творби. По същество казаното в тях е „биографема“, органически вписана във фикционален текст и следователно неотъждествима с обективно биографичното. Все пак то заслужава нашето внимание. В пролога или в заключителните стихове на почти всички свои произведения авторът се назовава с името Кретиен или Кретиен дьо Троа. Три от тях съдържат допълнителна важна информация. В пролога на втория си роман — Клижес 1 1 Вж. Кретиен дьо Троа. Клижес, превел от старофренски Атанас Сугарев, ИК „Колибри“, София, 1995.