Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Келтската култура с една от най-старите в Европа. По липса на писменост 5 5 Независимо от съществуването на т.нар. „огамическо или клинообразно писмо“, чиито най-ранни форми така и не са разчетени, ранната келтска култура отпреди Христа и от първите векове на новата ера не е оставила писмени паметници. древните келтски разкази и религиозни текстове не са съхранени. До нас са достигнали ирландски поеми (триади) и разкази. Най-старите датират от X, XI и XII век. Някои от темите в тях са в съзвучие с френските рицарски романи. Християнството прониква в Ирландия през V век. Тогава се основават и първите килийни училища. От този момент раннохристиянските разкази за светци, за живота на душата след смъртта се смесват с чисто келтски мотиви за пътуване в Отвъдното, за приказни страни и чудеса. По същото време в Ирландия навлиза и т.нар. „класическа култура“. Гръко-римската митология и античните фабули също се сливат с местната традиция. Тяхното съжителство води до синкретизъм, който откриваме в писмените текстове от X-XII век.

Други два региона, важни центрове на келтската култура, са Уелс и Корнуол. Уелс винаги е поддържал тесни връзки с Ирландия, а Корнуол е имал привилегировани контакти с Уелс. Ролята им за формирането на бретанската материя с безспорна, макар че пътищата на това влияние не могат да се проследят конкретно. До X век разликите между уелския език и континенталния бретонски език са несъществени, тъй че жителите от двете страни на Ламанша можели да общуват безпрепятствено. След завладяването на Англия от нормандците (1066), в което бретонците участват масово, много феодали от Арморика получават земи на острова: икономическите връзки засилват и културния обмен. Думата „обмен“ е точната: влиянието наистина с взаимно. От една страна, френските автори на артуровски романи, на първо място Кретиен дьо Троа, използват келтски теми и мотиви. Освен това Кретиен дава келтски имена на свои герои, използва келтски топоними, които не се споменават в романизираната хроника на Джефри Монмътски, нито в Роман са Брут на Вас. От друга страна, първите френски романи допринасят за записването на устните разкази от Уелс. Най-известните от тях — четирите легенди на Мабиногион — са създадени вероятно през втората половина на XI и началото на XII век 6 6 Вж. Мабиногион (Келтски легенди), превод от английски Саркис Асланян, „Г. Бакалов“, Варна, 1986. , макар че най-ранните запазени техни ръкописи са от XIV и началото на XV век. Други уелски разкази носят едновременно белези на народната приказка и на авторската литература. Ще споменем на първо място Килхух и Олуен, писан в края на XI и началото на XII век. Това е най-ярката уелска творба от цикъла за Артур. Героят Килхух успява с помощта на братовчед си крал Артур и рицари от неговия двор да спечели ръката на Олуен, дъщеря на свирепия великан Испададен. Три други разкази имат пряка тематична връзка с романи на Кретиен: Герайнт напомня за първия роман на Кретиен Ерек и Енида ; Оуен и Люнет — за Ивен, Рицаря с лъва , а Передир, син на Еврауг можем да смятаме за уелска версия на историята на Персевал. Наистина, всички тези разкази са от XIII век, т.е. след Кретиен дьо Троа. Нещо повече, в тях откриваме елементи от бита, характерен за френската действителност през XII век, както и черти от френската дидактична литература. Затова може да се каже, че в своите писмени версии те вече не са чисто келтски.

Констатацията важи напълно за Кретиеновия Разказ за Граала . Передир е заимствал от него редица епизоди до стенен, че някои гледат на него като на келтска адаптация на Кретиеновия роман. Няма да се впускаме в подробни сравнения между двата текста. От тях бихме открили редица прилики, но и още повече съществени разлики. Ще се спрем за момент само на ключовата сцена с Граала. В романа на Кретиен Персевал получава един меч, след което му показват Кървящото копие и Граала. Последна от шествието е девойка със сребърен поднос в ръце. Тук Граалът е златен, сравнително дълбок съд, обкован със скъпоценни камъни. В анонимния уелски разказ за Передир въпросната сцена протича на три етапа: 1) Героят получава меч. С него разбива метална колона, от което се чупи на две. На два пъти Передир съединява успешно двете части, доказателство, че е избран за висш подвиг; 2) Показват копие, от върха на което се стичат три струйки кръв (при Кретиен върхът на копието сълзи на капки); 3) Преминава девойка е поднос. На него е поставена отрязана глава, обляна в кръв. Както виждаме, основната разлика между двете сцени е в третия елемент. Отрязаната глава е типично келтски мотив 7 7 Вж. например Питър Бересфорд Елис, Кратка история на келтите , „Унискорп“, София, 2008, 187–188. . Срещаме го в много разкази. Граалът, нововъведение на Кретиен, получава функцията на света утвар и съдържа причастието — основно християнско тайнство. Ето защо, дори да приемем, че Передир е частично повлиян от Персевал , най-вероятно и той, подобно на Герайнт , на Оуен и Люнет , черпи от келтски извори, чието влияние е достигнало и до Кретиен дьо Троа. Трябва да отчетем факта, че в четири от петте си романа Кретиен се позовава на книга или разказ, от които взема сюжета на своята творба. Изключение в това отношение прави само Ивен . Дори да приемем, че става дума за реторически похват — т.нар. литературна мистификация, той има и своето практическо основание: формалната препратка към един извор прикрива всъщност друг, истинския.