Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

По същия начин постъпва и немският писател Волфрам фон Ешенбах, писал в началото на XIII век своя Парсифал . Въпреки че до голяма степен Волфрам следва сюжетната линия на Кретиен, той обвинява френския си модел, че бил изневерил на първоизточника на историята за Персевал и Граала — провансалския поет Киот, който бил открил в Толедо историята на Граала в арабски ръкопис, чийто автор бил потомък на Соломон и обожавал едно теле. Въпросният езичник идолопоклонник бил прочел името на Граала, изписано от звездите на небето, а група ангели свалили небесния съд на земята и го поверили на избраници. След като търсил сведения за Граала в латински хроники в Бретан, във Франция и Ирландия, Киот открил първоизточника в Анжу. По него пресъздал на френски историята за Персевал и Граала. Естествено литературната наука не е открила никаква следа от въпросния Киот. Волфрам прибягва до тази витиевата мистификация, за да прикрие истинския си източник — Кретиен дьо Троа. Тук се натъкваме на едно типично за средновековната култура явление. Едва ли друга епоха е говорила с такова усърдие за първоизточниците и моделите, изтъквайки едни, за да премълчи други, или просто за да представи оригиналното, самобитното под безпроблемната емблема на познатото и утвърденото. Средновековието отстоява идеята за приемственост не с методите на историческата наука или историческата поетика (такива, разбира се, още не съществуват), а със способите на художествената измислица.

На фона на общата културно-историческа ситуация на връзките и влиянията между Ирландия, Великобритания, Уелс и Корнуол) и Франция (Армориканския полуостров) опитите за проследяване на конкретни влияния на една творба върху други стигат до задънена улица или до безбрежни хоризонти. Затова се задоволяваме с типологични наблюдения за характера на средновековната култура. Към тях обаче следва да добавим и някои специфични за келтската култура възгледи. Те стоят в основата на тематичен репертоар, от който артуровският роман черпи своите сюжети.

На първо място това е идеята за Отвъдното или за Другия свят 8 8 Предпочитаме израза „Другия свят“ пред по-често срещаните форми на български „Отвъдното“, „Отвъдния свят“, за да запазим отликата между келтското Отвъдно и онова, за което става дума например в българския фолклор. Синтагмата „Другия свят“ е буквален превод на английското Other World и на френското Autre Monde, с които критиката назовава келтското Отвъдно. . Най-общо казано, странстването и търсенето на приключения — сюжетно ядро в артуровския роман — се явяват като малко или повече приглушен отзвук на келтския мотив за пътуването в Другия свят. За да разберем религиозните основи на този мотив, трябва да знаем, че келтските представи за смъртта и безсмъртието се различават както от гръко-римските езически традиции, така и от християнските. По този въпрос Питър Б. Елис отбелязва: „Според келтската представа за безсмъртието смъртта представлява само преместване, при което животът продължава с всички негови форми и блага в един друг свят, света на мъртвите, или приказния свят на Отвъдното. […] По думите на Валерий Максим, който пише в началото на I в. сл. Хр., вярата на келтите в Отвъдния свят е толкова силна, че «те си заемат пари, които подлежат на връщане в Другия свят — толкова дълбоко са убедени, че човешките души са безсмъртни.» 9 9 Питър Б. Елис, цит.съч., 191–192. “

Келтският божествен пантеон не образува нито стройна ценностна система, нито йерархия. Келтските възгледи за боговете са евхемеристки: в предишния си живот боговете са били обикновени хора. Как изглежда Другият свят? Френският медиевист Жан Фрапие, автор на изследвания върху Кретиен дьо Троа, бретанската материя и Граала, признати за класически, предлага синтезирано описание на Другия свят в келтската митология: „Другият свят на келтите — Елисейски острови в океана, подводни райски места, възвишения, обитавани от духове, подземни палати — е едновременно страната на мъртвите, по-точно на хората, смятани за мъртви, но които може би са още живи, и на боговете, богините и феите; това са блажени места, където никой не остарява, ходът на времето е спрял, а един ден се равнява на цял век. Обаче — и това е най-характерната му черта — ако една водна граница (море, река, непрогледна мъгла) дели тези места от тукашния свят, това препятствие невинаги е непреодолимо. Двата свята могат да комуникират благодарение на далечни мореплавания, на опасни проходи, понякога на обикновени бродове или на междинна зона, през която преминава гонен едър дивеч, бял елен или глиган. Между двата свята съществува своеобразна солидарност, особено по време на големите сезонни празници през есента и пролетта. Ала макар че простосмъртните могат да проникнат в Другия свят и да се върнат оттам при условие, че съблюдават някои предпазни мерки, то Другият свят не е достъпен за всеки. Той изчезва от погледа толкова бързо, колкото се и появява: приключението в Другия свят е само за героя, готов да преодолее страшни и загадъчни изпитания, или пък за щастливеца, обичан от някоя фея.“ 10 10 Jean Frappier. Chrétien de Troyes , Paris, Hatier, coll. „Connaissance des Lettres“, 1968, 56–57. Преводът е мой — С. А..