Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Кретиен изброява творбите си, написани до този момент: романа Ерек и Енида ; адаптация на Овидиевата дидактична поема Изкуството на любовта ; друга адаптация по Овидий — епизод от историята на Пелопс ( Метаморфози , VI, ст. 401–11); трета адаптация по Овидий — историята на Филомела ( Метаморфози , VI, ст. 412–674); роман (или по-кратък разказ) за Тристан и Изолда. От този списък до нас са достигнали Ерек и Енида и Филомена (Овидиевата „Филомела“). Нямаме основание да се съмняваме и в авторството на останалите заглавия, макар те да не са запазени. От тези сведения се вижда, че Кретиен започва писателската си кариера, като адаптира Овидий, най-популярния римски поет на времето, и като се обръща към „нови“ теми: артуровския роман Ерек и Енида и ирландската легенда за Тристан и Изолда. Дебютът на младия писател следва новия вкус на аристократичната публика. В пролога на друг, по-късен свой роман, Ланселот, Рицаря на каруцата 2 2 Кретиен дьо Троа, Ланселот, Рицаря на каруцата , изд. „Народна култура“, библиотека „Ариел“, София, 1986. , Кретиен заявява, че започва романа по искане на Мари Шампанска, която нарича „моята господарка“ („ma dame“). Признанието се приема от медиевистите като доказателство, че Кретиен е бил придворен поет на графиня Мари Шампанска, прочута покровителка на книжовници и поети. Прологът на Разказ за Граала с посветен на друг меценат на Кретиен, Филип Фландърски, който пребивава в Шампан все по-често след овдовяването на Мари Шампанска през 1181 г. с надеждата да получи ръката на графинята. Своеобразен „праг“ на творбата, прологът съчетава елементи от художествената измислица с реторически похвати и с „биографеми“, в чиято достоверност нямаме основание да се съмняваме. Те ни дават щрихи за „автопортрета“ на Кретиен дьо Троа — типичен за онова време придворен поет, който търси вдъхновение в модните сюжети или пише по поръчка на своите господари. Кретиен се утвърждава още приживе като майстор на изящната словесност и получава прозвището „Шампански майстор“. Имал е и кръг от ученици, подобно на църковните писатели и строителите на катедрали. Потвърждение за това е и фактът, че поверява завършването на предпоследния си роман — Ланселот , на своя по-млад събрат Годфроа дьо Лани.

С изключение на един кратък роман (или дълъг разказ) — Уилям Английски , — странна смесица от житие на светец и разказ за приключения, поради което редица критици се съмняват в авторството на Кретиен, всичко, писано от него, принадлежи към куртоазната литература. Когато прописва (към 1160–1165 г.), тази литература има вече своите първи образци в новия жанр — романа. Това са т.нар. „антични романи“ в стихове (по Омирови или Вергилиеви сюжети) и артуровският роман. Негов пръв представител във Франция е нормандецът Вас, автор на Роман за Брут (1155), свободна адаптация на псевдоисторическата хроника на английския монах Джефри Монмътски История на британските крале (1138). Вас въвежда темата за Кръглата маса, празнична трапеза, около която крал Артур събира рицарския елит. Петте романа на Кретиен, достигнали до нас, бележат връх в това течение. Писани са между 1165 и 1191 г. в приблизително следната хронология: 1170 г. — Ерек и Енида ; 1176 г. — Клижес ; 1177–1181 г. — Ивен, Рицаря с лъва и Ланселот, Рицаря на каруцата (над които Кретиен работи едновременно); 1181–1191 г. Персевал, или разказ за Граала . Последният роман, най-дългият, остава недовършен вероятно поради заболяване или смъртта на писателя.

Рицарските романи черпят сюжетите си от т.нар. „бретанска материя“, родово понятие, с което някои писатели обозначават теми и герои, заимствани от келтската устна и писмена традиция и разпространявани както на островна Британия, така и в континентален Бретан. На темите ще се спрем по-късно. Сред героите централно място заема крал Артур, макар че той в повечето случаи остава на заден план в романното действие. Исторически прототип на легендарния герой е Артур ( Artorius ), пълководец на бритите, воювал срещу саксонското нашествие в Англия в началото на VI век. Ала между него и Артур, идеалния крал, освободител на острова, възпяван в редица поеми от началото на XII век, не може да се търси никаква историческа приемственост. Още по-съмнителни са историческите прототипове на рицарите от обкръжението на Артур. Крал Артур, емблематична фигура на рицарския роман, е роден от въображението на Джефри Монмътски. Неговата Хроника на британските крале , както и френската й романизирана адаптация Роман за Брут не са имали непосредствен широк отзвук. Не е чудно, че Кретиен никъде не споменава за Вас или за Джефри Монмътски.

Читать дальше