Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Здесь есть возможность читать онлайн «Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, Ужасы и Мистика, Культурология, Старинная литература, Европейская старинная литература, Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Персевал, или Разказ за Граала: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Персевал, или Разказ за Граала»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Персевал, или Разказ за Граала — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Персевал, или Разказ за Граала», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

На основата на тези общи характеристики за физическия аспект и обитателите на келтския Друг свят и най-вече на примери от келтските разкази и техния отзвук в артуровския рицарски роман можем да направим още няколко извода относно естеството на това алтернативно пространство 11 11 За повече подробности по този въпрос, вж. нашата статия: Стоян Атанасов „Мотивът за Другия свят в рицарския роман като сцена на кипрокво“. — В: Да отгледаш смисъла (Сборник в чест на Радосвет Коларов), Издателски център „Боян Пенев“, София, 2004, 411–25. . Ще ги формулираме в четири пункта.

1. Другият свят е разположен отвъд познатия свят на живите. Неговите очертания варират в две плоскости: хоризонтална (остров, замък, градина, поляна, гора); вертикална (подземно или подводно царство, планински върхове, небесни обители). Обикновено героят преминава неусетно границата с Отвъдното. Това става по няколко начина: преследване на рядък дивеч, фантастична езда на кон, чудотворно плаване, преминаване на опасен мост или брод, вторично психическо състояние (сън, силна уплаха, халюцинации). Тези преминавания са сравнително фиксирани, тъй че ако героят открива с изненада новия свят, то публиката винаги е подготвена за срещата с него.

2. Другият свят не е място, където човек попада веднъж завинаги; напротив, героят рано или късно винаги се завръща от там. Връзката между посетителите и постоянните обитатели на Другия свят е възможна. Тя най-често е скрепена с договор или е резултат на свръхестествена принуда. Със своята „достъпност“ и неочаквана близост келтското Отвъдно се утвърждава като привилегировано място за приключения в артуровските романи. В тях обаче неговата другост бива само загатната, а нерядко с предмет и на вторично рационализиране.

3. Другият свят никога не е природа в чист вид, нито безспорна свръхприрода. Като обитавано пространство той е по-скоро подвластен на нечия воля, отколкото на природни или свръхестествени закони. Крале, великани, магьосници, феи, чудовища — тези фигури на официалната или тайната власт налагат своите изисквания или забрани на новодошлия. Колкото и слабо да е обитаван, Другият свят е по-скоро социализирано, отколкото сакрализирано пространство.

4. Хронотопът на Другия свят има своите специфики. Възприятието на хода на времето се променя вследствие на неговата концентрация (мотива за годините, преживени като дни, или за безвремието). В пространствено отношение Другият свят впечатлява със своята двойственост — затворен и в същото време отворен. Като пример ще посочим мястото на действие в последния епизод от романа на Кретиен Ерек и Енида . Едно непристъпно пространство — градината „Радост в двора“ — е оградено от невидима въздушна стена. Ада за рицаря, попаднал вътре след извършения подвиг, изход няма, докато не се яви друг победител, който да развали магията, да премахне невидимата преграда.

В заключение може да се каже, че келтският Друг свят е огледален и следователно обратен образ на тукашния. Тази обърната симетричност позволява на артуровския роман да използва мотива за Отвъдното при най-разнообразни ситуации. Каквото и да е конкретното им значение, налага се идеята, че представата за Отвъдното винаги е обвързана с реалния свят. Другият свят кореспондира с тукашния така, както утопията за рицарското общество на Артур има своето социално обяснение в тогавашната историческа действителност. Другият свят и легендите за Артур не са обаче просто отражение на тази действителност. Те надграждат върху нея поне два пласта, поетичен и морален, които й придават очарованието, присъщо на истински художествената визия за света.

Кои движещи сили обуславят поведението на героя в келтските разкази? На първо място, това е идеята за предопределеност. Тя е вложена в ирландската дума-понятие гейс ( geîs , множествено число geasha ). Индивидът, подвластен на тази магическа сила, е изправен пред поредица от забрани и задължения, които действат за определено време в рамките на неговата мисия. Колкото е по-висок социалният статус на героя, толкова по-обвързващо е въздействието на гейса. По такъв начин магическото, идващо от загадъчното отвъдно, става и социален отличителен белег. Рангът, родовият клан, семейството предопределят в значителна степен съдбата на индивида. Тяхното детерминиращо действие е пряко или косвено. Прякото се проявява като съзнание за групова принадлежност, косвеното действа като неведома сила. Гейсът е обвързан най-вече с воинските добродетели и е любовното чувство. Той превръща героя в избраник: героят не решава какво да предприеме, не избира своите изпитания. С други думи, избраникът е човек, лишен от възможността да избира. Той се реализира само като следва мисията, възложена по неведоми пътища: да освободи завладян замък и заложниците в него, да победи враг, да преодолее по принцип непреодолими препятствия. И любовта в ирландската митология е гейс. Нейно олицетворение са някои женски персонажи. Жената решава кого и как да обича. Сведен и тук до положение на избраник, мъжът изпълнява, често с неохота, условията, поставени от жената. Илюстрация на гейс, обединяващ воинското и любовното начало, намираме в гореспоменатия уелски разказ Килхух и Олуен . Той съдържа няколко от основните аспекти на предопределението: Килхух ще заобича Олуен още преди да я е видял: разказите за нейната хубост го пленяват буквално, т.е. въздействат му като гейс. Но за да получи ръката на хубавицата, Килхух трябва да изпълни две нелеки и съвършено противоположни условия: от една страна, да неутрализира физически бащата на Олуен, великана Испададен; от друга, да изпълни всичките желания на великана. Някои от тях се доближават до символиката на Граала. Така Килхух носи на бъдещия си тъст множество вълшебни предмети, символизиращи най-вкусните ястия и напитки: чашата на Луир, с която се пие най-сладко; коша на Гуиднай Дългоногия — храната в него никога не свършва; рога на Гулгауд — с него се разлива медовина; казана на Диурнах Ирландеца, в който да сготвят за сватбата 12 12 Вж. Мабиногион, цит.съч., 126–127. Невинаги следваме транскрипцията на имената, предложена в българския превод на Асланян. Той следва английската транскрипция, ние се придържаме до уелската, която е по-близо до фонетичната. .

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Персевал, или Разказ за Граала»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Персевал, или Разказ за Граала» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Персевал, или Разказ за Граала»

Обсуждение, отзывы о книге «Персевал, или Разказ за Граала» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x