Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Влиянието на келтските разкази върху творчеството на Кретиен се чувства и в тематичната организация на повествованието. Медиевистите приемат типологията, предложена от историка на келтската култура Жозеф Вендриес 13 13 Joseph Vendryès, „Les éléments celtiques de la légende du Graal“, in Études celtiques , V, 1945, p. 17–39. . Той разграничава три вида разкази според техния сюжет: 1) разкази за похищения на жени ( Aitheda ); 2) разкази за пътувания ( Imrama ), най-вече в Другия свят. Повод за тях е любовта на фея към простосмъртен или въздействието на магия (гейс); 3) военни експедиции ( Echtrai ), при които героят воюва на страната на владетел и получава в замяна ръката на дъщеря му. От тази тематична типология става видно, че в основата на въпросните разкази са залегнали три елемента — воинското изпитание, любовното завоевание, чудната реалност. Те изграждат сюжетната линия и на артуровския роман.

Последният от тях — чудната реалност — налага едно важно уточнение за разликата между езическата и християнската представа за свръхестественото. Първата се назовава с латинската дума mirabilis. Тя внушава идеята за нещо странно, учудващо, прекрасно. Християнската идея за свръхестествено се съдържа в думата miraculum . Между двата възгледа съществува напрежение и конкуренция през XII и XIII век 14 14 Вж. Jacques Le Goff, „Le merveilleux“, in L’imaginaire médiéval , Paris, Gallimard, 1985, ново издание от 1991 г., 17–39. Вж. също: Daniel Poirion, Le merveilleux dans la littérature française du Moyen Âge , Paris, P.U.F., „Que sais-je?“, 1982. . В контекста на християнския монотеизъм чудото има една-единствена първопричина, единствен автор — Бог. Житията на светци най-ярко илюстрират подобен възглед. Но чудесата от този вид протичат по един и същи механизъм. Високата степен на предсказуемост на чудото е за сметка на интереса на публиката, особено в аристократичните дворове. Тази светска публика отдава предпочитание на езическата чудна реалност. Келтските mirabilia са своеобразен контрапункт на християнските miracula . Те са по-разнообразни и по-загадъчни. Затова привличат вниманието на онази част от елита, която не се отличава с особено религиозно усърдие. Първите четири романа на Кретиен използват, макар и твърде приглушено, единствено езическото, дохристиянското свръхестествено. Разказ за Граала свидетелства за важна промяна: за пръв път езическото свръхестествено намира приемственост в християнското чудо. Друго съществено различие между mirabilis и miraulum откриваме на нивото на възприемане на свръхестественото. Изправени пред чудната реалност, келтският герой и рицарят от артуровския роман не се съмняват нито за миг в нея. За сметка на това пред проявите на християнското чудо героят често се колебае, докато не получи необходимото разяснение или просветление. Това наблюдаваме и при Персевал, изправен пред загадките в замъка на Граала. Езическата чудна реалност не спада към фантастичното според определението на Цветан Тодоров 15 15 Tzvetan Todorov. Introduction a la Littérature fantastique. Paris, Seuil, 1970. , а именно като състояние на колебание пред необяснимо явление. За нас тя с необяснима или, както казва Тодоров, странна, докато за героите от старите разкази, а в голяма степен и за тогавашната публика, тя е естествена. В този смисъл свръхестественото не се противопоставя на естественото, а се явява негово продължение.

Много са пистите за възможно келтско влияние върху Кретиен дьо Троа. Никоя от тях обаче не води до категорични, преки модели на въздействие. Шампанският майстор си служи свободно — и в известен смисъл произволно — с теми, мотиви и похвати от келтската митология, като ги преподрежда и преправя с оглед на всеки конкретен художествен замисъл. И по този въпрос оценката на Жан Фрапие ни се струва много точна: „В руините на тази мъглява и флуидна митология, която ни се привижда, тъй да се каже, през облаците, той [Кретиен дьо Троа — С.А. ] открива — в неизвестно кой момент от техните метаморфози — прекрасни и пленителни сюжети, богати на приказни парадокси и на неповторими ситуации, извежда ги от митичния им мрак към повече светлина, повече нравствена правдивост, по-будно съзнание и повече общочовешки ценности (най-малкото с това, че ги съобразява без насилване и хармонично с вкуса на своите съвременници). И наистина, той превръща напълно съзнателно тези приказни разкази в романи, превежда ги от фолклора в индивидуалното художествено творчество.“ 16 16 Jean Frappier, „Jeuncsse de Chrétien de Troyes“. in Amour courtois et Table ronde , Genève, Droz. 1973, 132–133 (преводът е мой — C.A. ).