Кретиен Троа - Ланселот, рицарят на каруцата

задето е безсилен вече.
Тогава рицарят понечи
уж да си тръгне, в тая скръб
обръщайки на краля гръб,
и стигна досами вратата.
Не слезе той по стъпалата.
„Кралю — извърна се назад, —
ти рицар имаш ли сърцат,
комуто сам да се решиш
кралицата да повериш?
В гората да я заведе
след мен — ще види накъде.
Ще чакам с копие в ръката
и обещавам да ти пратя
затворниците, ако той
кралицата спечели в бой
и тук я върне след това.“
А който дръзките слова
не чу, не се учуди само.
И Ке изслуша ги през рамо,
до кралските сержанти седнал, 9 9 … до кралските сержанти седна… — сержанти — стражници, въоръжени лица от охраната, от неблагороднически произход. Сержанти са били и полицейските чинове в градовете.
и яденето непогледнал,
пред краля той застана прав,
изглежда, бе обзет от гняв:
„Кралю, аз служих ти до днес
добре и с цялата си чест.
Сбогувам се и си отивам,
желанието си не скривам:
оттук нататък нито час
при тебе да не служа аз.“
На краля дотежа му, даже,
не знаейки какво да каже,
така му рече начаса:
„Това пък глуми да не са?“
Отвърна Ке: „Кралю честити,
сега не ми е до шегите,
напускам безусловно, друга
не искам никаква услуга
и дарове за верността.
Дори сега ми се прищя
веднага аз да си изляза.“
„Поради гняв или омраза
към мене сте го пожелали?
Недейте, драги сенешале, 10 10 …Недейте, драги сенешале… — сенешал — отначало лице, което поднася ястията на господарската трапеза; от XI-ХП век — главен дворцов управител.
във двора ми си останете,
че няма нещо, запомнете,
което аз не бих ви дал,
да бъдете при своя крал.“
„Сир — каза Ке, — ще си замина 11 11 … Сир — каза Ке, — ще си замина… — сир — почтително обръщение към благородник или крал: господарю. В повечето рицарски романи Ке е представен като самонадеян, но побеждаван рицар.
и да ми давате по крина
най-чисто злато всеки ден.“
А краля твърде бе смутен
и при кралицата отиде:
„Госпожо, но какво обиди,
да сте разбрали, сенешала?
Да търси с моя двор раздяла
не знам причината каква е.
За мен каквото не желае,
за вас ще го направи, знам,
но помолете го, мадам.
След просбите ми да остане
е ред на вашите покани,
паднете му на колене,
спокоен аз да съм поне,
че ще е в моите палати.“
Кралицата при него прати.
А сенешала тя откри
при сътрапезници добри
и рече му с горчивина:
„Тъй много, Ке, ми домъчня,
когато чух за вас, уви,
какво от всички се мълви.
Тежи ми много мисълта ви
тук краля да се изостави.
С кой ум това решихте, питам.
За мъдър няма да ви считам,
ни за любезен както вчера.
С молбата си не лицемеря:
Ке, останете с нас ведно!“
„Благодаря, госпожо, но
не мога вече да остана.“
И тя молбите си подхвана,
след нея — рицари накуп.
А Ке, но без да бъде груб,
й рече грижа да си няма.
И падна тази първа дама
в нозете му без колебание,
но Ке помоли я да стане.
Отвърна му да я остави,
че ще склони да се изправи,
но увещае ли го тя.
Тогава Ке й обеща
да не помисля за раздяла,
ако не го възпират краля
и тя, реши ли нещо сам.
„Каквото и да бъде, знам,
че никой няма да ви пречи,
елате да му кажем вече:
оставате при краля свой.“
С кралицата отиде той.
Застанаха пред краля:
„Сир — му рече тя, —
Ке най-подир едва
предумах да остане,
предавам ви го с обещание
молбата му да уважите.“
Въздишка облекчи гърдите
на краля — ще му обещае,
каквото и да пожелае.
„Сир — каза Ке, — но да посочим
дарът какъв е, който впрочем
ми обещахте в този час.
Щастлив безкрайно ще съм аз,
като получа милостта ви.
Кралицата да се избави,
на мен сега я поверете
да я опазя от несрети,
нас чака рицарят в гората.“
Не знаеше да се отмята
от думата си кралят, но
тук огорчение едно
му пролича и гневен млъкна.
Кралицата — и тя помръкна,
за всички гости стана видно,
че горделиво и обидно
държал се беше Ке така.
И кралят хвана за ръка
кралицата и промълви й:
„Госпожо, не спорете вие
и непременно с Ке тръгнете.“
„Кралю, на мен я поверете
без страх — продума Ке тогава, —
ще ви я върна аз по-здрава
и читава от днес дори.“
И кралят му я повери.
А всички тръгнаха след тях,
обхванати от смут и страх.
На двора Ке им се изпречи
въоръжен до зъби, вече
и конят боен беше тук.
Доведоха на двора друг,
какъвто за кралица бива,
спокоен, с кротост незлоблива.
Кралицата — сломена, бледна —
до коня спря и го възседна.
С една въздишка тиха тя,
за да не чуят, прошептя:
„Кралю, на себе си да бяхте,
на Ке да тръгне с мен не щяхте
да позволите крачка даже.“
И тихо уж да си го каже,
но граф Гинабъл чу това 12 12 … но граф Гинобъл чу това… — граф от двора на крал Артур.Читать дальше