Ян Гийу - Рицарят тамплиер - Рицар на Храма

— О, не бих искал да те нараня, младежо. Ще бъде ли достатъчно просто да те поваля от седлото няколко пъти? — запита Арн.

— С обидни думи няма да спечелите нищо, сър Арн, само ще си навлечете още повече страдание — отвърна сър Уилфред с презрителна усмивка, която се стори на Арн добре заучена.

— Имай предвид, младежо — каза Арн, — ти ще се биеш за първи път с рицар тамплиер, а ние никога не губим от ревльовци в подобни турнири.

Дотам свърши разговорът, тъй като младият сър Уилфред обърна коня си и в галоп се впусна назад през полето, после отново се обърна, вдигна шлема си и го нахлузи на главата си. Той използваше шлем от нов тип, който покриваше цялото лице, но не даваше възможност на рицаря да гледа в други посоки освен право напред.

Арн също обърна коня си, за да се подготви, но яздеше по-бавно.

За известно време останаха неподвижни един срещу друг. Тъй като му се стори, че погледът на противника му е насочен към павилиона на крал Ричард Арн също погледна натам. Щом сред публиката се възцари тишина, крал Ричард се надигна и пристъпи напред, размахвайки дълъг червен шал в едната си ръка. Внезапно той го пусна и мигом младият рицар нападна от другата страна на полето.

Арн яздеше Ибн Аназа, което му даваше такова предимство, каквото младият му противник, който яздеше тежък франкски жребец, вероятно дори не можеше да си представи. Поради това двубоят щеше да е твърде неравен, трудното за Арн щеше да бъде да не нанесе на противника си повече наранявания от някоя друга синина.

По пътя си през полето, където Арн за начало яздеше в умереното темпо на настъпващия противник, той видя, че целта явно бе да се порази главата или щита на другия, за да бъде убит или свален от седлото. Изглеждаше твърде опасна игра и Арн не искаше да бъде посрещнат от върха на копието при максимална скорост.

Малко преди срещата им Арн внезапно усили ход до предела на силите на Ибн Аназа и зави в приведен галоп наляво точно преди удара, така че се озова от другата страна на противника си и успя да го повали от седлото с широката страна на копието.

След това се обърна неспокойно и пристъпи до младежа, който лежеше в пясъка, проклинайки и ритайки.

— Надявам се не съм те наранил лошо, тъй като не беше това целта — каза Арн учтиво. — Това ли беше всичко?

— Не, не се предавам — каза младежът, хвана с яд юздите на коня си и се изправи. — Имам право на три атаки!

Малко разочарован, Арн се насочи към мястото, откъдето бяха тръгнали първия път, мислейки си, че същият простичък трик надали щеше да проработи този път.

Затова той внимателно премести копието в лявата си ръка, на която носеше и щита, така че да остане незабелязано, докато не се приближат напълно един до друг.

Кралят отново пусна червения си шал и младият англичанин отново нападна с пълната скорост, която бе по силите на тежкия му жребец. Определено не му липсваше смелост.

Този път Арн не смени посоката си по време на атаката. Малко преди сблъсъка обаче той повдигна лявата си ръка, така че щитът му да пресече пътя на противниковото копие, и стисна дебелия край на собственото си копие с дясната си ръка. Копието на сър Уилфред отскочи от напречния щит на Арн, а в следващия миг англичанинът получи удар с копието в гърдите, двойно по-силен от предния път и със същия резултат. Разликата бе, че този път сър Уилфред изпълни по-дълъг полет във въздуха, преди да се строполи на земята.

И този път обаче той не пожела да се предаде.

На третия път Арн захвърли щита си и обърна копието назад като стик за поло, после се впусна напред, държейки го ниско до последния миг, преди да го вдигне с две ръце, за да отклони копието на противника покрай себе си, докато собственото му го последва и уцели англичанина в лицето. Шлемът го предпази от смъртоносния удар, но рицарят се свлече от коня си подобно на предните два пъти.

След като Арн се увери, че противникът му не бе ранен лошо, той свали кръглия си открит шлем, отиде до крал Ричард и се поклони с ирония.

— Сир, вашият млад Уилфред заслужава голямо уважение за смелостта си — каза той. — Не всеки младеж се впуска тъй безстрашно срещу рицар тамплиер.

— Уменията ти са забавни, но не са напълно според правилата ни — кисело отвърна кралят.

— Моите правила са от бойното поле, не от турнирите, сир. Освен това ви казах, че няма да ми е приятно да нараня рицар. Дръзновението и смелостта му със сигурност ще ви зарадват, сир.

Тази детинска за Арн игра имаше две последици. Първата и по-важна от тях бе, че крал Ричард преразгледа някои от условията около плащането на Саладин.