Ян Гийу - Рицарят тамплиер - Рицар на Храма

Голямото му закъснение доведе дотам, че отначало френският крал Филип Огюст, а скоро след това и английският Ричард Лъвското сърце направиха десант и облекчиха положението на християнската обсада на Акр. Така Саладин влезе в ненужно тежка война, точно това, което се бе опитал да избегне.

Арн, разбира се, бе повикан в служба на Саладин, тъй като скоро можеше да се очакват преговори. И след като Саладин набързо успя да събере отново достатъчно много от мъжете си, които бе изпратил на заслужена почивка по домовете им след дългата и успешна война, той нападна дръзко, очаквайки бърза победа.

Очакванията му обаче бяха грешни по няколко причини. Новопристигналите френски и английски кръстоносци със сигурност не бяха свикнали на слънцето и горещините, както и очакваше, а беше средата на лятото. На англичаните обаче не им бе чуждо да се бият с нападащата ги конница. Напротив, именно в това те бяха най-добри.

Когато първите сарацински конници се впуснаха през равнината срещу франкските окупатори на Акр, небето над нападателите потъмня, без отначало да разберат защо. След миг те бяха обсипани с хиляди стели, които сякаш валяха като градушка от небето. Малцината останали непокосени, онези, които яздеха отпред и не забелязаха как задните редици са останали празни, бяха посрещнати отблизо с арбалетен залп.

Всичко приключи по-бързо, отколкото отнема на кон да премине в галоп разстоянието от четири изстрела с лък. Равнината пред Акр се превърна в море от ранени и умиращи, коне, които се бяха проснали и приритваха, или тичаха напред-назад в паниката си, тъпчейки ранените, които блуждаеха наоколо изплашени до смърт.

В този момент Ричард Лъвското сърце застана начело на рицарите си и поведе атаката им. Това бе най-бързо извоюваната му победа.

Арн бе наблюдавал това зрелище на лъковете и арбалетите със смесица от ужас и обективния интерес на воин. Знанията му никога нямаше да избледнеят.

И така, време беше преговорите да започнат. Като за начало бе важно да се стигне до примирие, за да бъдат прибрани телата на загиналите от бойното поле. Това щеше да е от полза и за двете воюващи страни в лятната горещина. Арн бе помолен да се заеме сам с този въпрос, тъй като бе облечен като рицар тамплиер и поради това можеше да отиде право при англичаните, без да рискува да бъде прострелян.

Опиянените от победата английски войници, чийто език той не разбираше, го отведоха незабавно при самия крал Ричард, който за облекчение на Арн говореше френски с нормандски акцент.

Крал Ричард Лъвското сърце бе снажен, риж, с широки рамене и за разлика от крал Ги наистина изглеждаше като крал. По големината на бойната брадва, която висеше до ножницата от дясната му страна, можеше да се прецени, че притежаваше огромна сила.

Първият им разговор беше кратък, тъй като засягаше простичкия въпрос за разчистването на бойното поле. Арн бе помолен да предаде, че Ричард Лъвското сърце желае да се срещне лично със Саладин, и той обеща да го стори.

На следващия ден той се върна, носейки посланието на Саладин, че не може да става и дума за среща между владетелите, преди да е дошло време за мир, но че синът на Саладин, Ал Афдал, може да гостува за разговор. Ричард Лъвското сърце побесня срещу Саладин и пратеника му и отправи срещу Арн подигравателни обвинения за предателство и любов към сарацините.

Арн отвърна, че за жалост той е пленник на Саладин и е дал честната си дума да не изменя на мисията си да бъде език на Саладин при крал Ричард и език на Ричард при Саладин.

При тези думи крал Ричард се укроти, но промърмори кисело за това какво смята за честната дума, дадена на нехристияни.

Когато Арн се завърна с новината, Саладин се разсмя за първи път от дълго време и каза, че честната дума означава просто, че чисто и просто се отстоява някаква чест.

Когато бе освободил крал Ги без откуп, в замяна той бе поискал от него да напусне Светите земи и никога да не вдига оръжие срещу правоверен. Крал Ги естествено се бе заклел в Библията си, в честта си пред Бог и в разни светци. Също толкова естествено бе, както Саладин бе предвиждал и се бе надявал, че той незабавно измени на клетвата си и отново стана полезен като разединител на християните.

Саладиновата обсада на християните пред стените на Акр обаче стана далеч по-трудна, когато английската флота успя да прекъсне доставките за града по море. Гладът, който Саладин очакваше да бъде главното му предимство, се стовари върху собствените му хора в Акр по-силно отколкото върху християните пред стените на града. Очевидно не бе добра идея да се предприемат нови конни атаки в откритото поле срещу английските лъкове.