Ян Гийу - Наследството на Арн

Освен това кралски воини успяха да заловят един от най-пламенните размирници, Филип Ларшон, когато той дойде в Нишопинг да вербува хора. Филип Ларшон бе близък приятел на обезглавения Холмгейр Кнутсон и говореше надлъж и нашир за него като за мъченик и светец.

Първата мисъл на Биргер, когато доведоха Филип Ларшон в Нес със завързани ръце и крака, оковани под коня, беше незабавно да го остави на палачите. Съпругата му Ингеборг обаче го склони да прояви милост, затова се задоволи от името на краля да осъди бунтовника в рамките на две седмици да напусне страната завинаги. Ако след предписаното време, макар и след много години, някой го срещнеше в кралството, щеше да загуби живота си на мига.

Над страната се спусна измамно спокойствие, а работата в кралския двор потръгна постарому, важните и незначителните дела се смесваха. Към по-маловажните спадаше поръчването на нова корона за младия Валдемар. На коронацията в Линшьопинг бяха използвали короната на крал Ерик, която беше твърде голяма и дори леко щръкналите уши на Валдемар не успяха да й попречат да падне над очите му, тъкмо когато се канеше да произнесе кралската клетва.

Сред по-важните задачи беше да дадат отговор на булите от Светия отец, а най-значима сред тях бе жадуваната от Биргер препоръка за учредяването на управително тяло в катедралата на всяка епархия, което в бъдеще да определя всички мъже на църковна служба — от свещеника до епископа. Биргер с огромно задоволство поръча на новия си секретар, епископ Кол от Стренгнес, да състави отговор до Светия престол с посланието, че кралят на свеите и готите, Валдемар, се подчинява на Рим за всичко свързано с това изискване и никой епископ отсега нататък няма да бъде избран от светската власт в кралството.

След това Биргер веднага изчисти кралския съвет от двамата епископи, които не умееха да четат и пишат, и ги замени със светски мъже, единият от които бе юнкер Карл. Също така даде да се разбере, че за в бъдеще духовниците нямаше толкова да имат думата на събранията, тъй като там се обсъждаха най-вече светски въпроси.

Този бич предложи на епископите в съвета.

Морковът целеше да ги спечели за подписването на закона за всеобщия църковен мир и да го разгласят във всяка епархия, всеки град и най-сетне — всяка църква. Епископите изявиха желание да съдействат на Биргер за това дело.

Така Биргер сметна, че най-накрая бе положил първия стабилен основен камък в строежа, който щяха да оформят кралските закони за неприкосновеност на църквите, домовете и жените.

Тъй като свещениците се бяха сдобили с неприкосновеност за домовете си, следващата стъпка щеше да бъде даването на същото право на всички мъже в кралството. Затова врявата и възмущенията, че повече никой няма право да се натрапва на духовник, дойдоха като по поръчка. Така щяха лесно да спечелят селяните за въдворяването на справедливост, като разширят домашния мир и той да важи за дома на всеки светски човек.

По-трудното бе да накарат и собствените, и чуждите благородни роднини да открият нещо добро в това дело. Размирниците вече се възползваха от тази заплаха срещу положението на по-знатните и представяха ярла като безхарактерен мъж, когото духовниците водеха за носа по всички въпроси. Подобни приказки накараха Биргер да стане по-внимателен, защото зачитаха ли селяните домашния мир, положението далеч не беше същото сред господарите, които с подобен закон щяха да загубят правото си да ядат и пият у когото им е угодно в страната. А ако настанеше бунт, по-добре беше да имат конниците на своя страна, а не селяните, на които със сигурност им бе дотегнало постоянно да живеят в страх, че някоя голяма и шумна компания изневиделица щеше да се изтърси в стопанството, за да изяде и изпие всичко налично в килери и изби. Биргер прозря, че се налагаше да изчака със закона за домашния мир, докато отмине опасността от размирици.

Пошведчването и войната в Тавастия течаха спокойно и що-годе гладко. Тавастките племена бяха направили последен по-сериозен опит за общ ответен удар с помощта на Новгород, но цялата фолкунгска конница бе нападнала настъпващата вражеска войска още при навлизането й, като я бе разпердушинила с постоянни атаки в продължение на седмица, така че в крайна сметка успя да си осигури победата без нито една голяма и решителна битка.

През това време на измамно спокойствие Биргер отпътува за Форшвик, за да търси помирение със съпруга на Алде, рицаря Сигурд. Ако юнкер Карл бе предпоследният, то рицарят Сигурд сега беше последният неприятел в страната, с когото той предпочиташе да се сдружи, вместо да му отсече главата. За свое разочарование, когато слезе от лодката при долните кейове на Форшвик, Биргер разбра, че рицарят Сигурд изведнъж си бе намерил работа в крепостта си Лена. Все пак той беше достатъчно разумен да потисне първата си гневна мисъл веднага да слезе обратно в лодката и да отплава за дома. Вместо това остана два дни, за да опита още по-настойчиво да възстанови старото приятелство с Алде Арнсдотер.