Ян Гийу: Наследството на Арн

Той спря и занарежда молитви, като внимаваше с тези си последни думи в земния живот да не се гневи на Божията майка, а да моли за изкупление, опрощение на греховете и по възможност да се извини, че от небрежност сега щеше да умре като отдавна не изповядвал се грешник. След това извади меча си, за да посрещне смъртта като мъж, не като нещастник.

Фолкунгският ескадрон наближи и го обгради на разстояние почти един изстрел, след което спря. Никой не извади меч, а онзи, който носеше синята лента на командир на ръката си, отиде към него бавно и с много учтиви думи му обясни, че не искали да отнемат живота му, но ярлът желаел да говори с него по сериозен въпрос и им било строго наредено да го отведат здрав и читав обратно в Биелбо.

Юнкер Карл отначало се поколеба, мислейки си, че ярлът просто искаше да изпита удоволствието сам да види как пада главата му. Когато обаче в отчаянието си дръзна да сподели злокобното си подозрение, фолкунгският конник само се изсмя и му обясни, че ако ярлът е имал подобни намерения, е щял да дойде сам. Освен това поръчал да му предадат, че дава думата си. А никой в кралството не би могъл да оспори, че той винаги държеше на нея — за добро и зло.

Вярно, осъзна юнкер Карл. Много лоши неща можеха да се кажат за Биргер Магнусон, но не и че изменя на думата си.

Час по-късно той стоеше пред ярла като свободен мъж с меча на колана си.

— Времето ни притиска с всичко, млади родственико — поздрави го Биргер. — Трябва веднага да продължа към Нес, където разбрах, че се намира синът ми, кралят. Въпреки това се радвам да те намеря тук, защото си струваше закъснението. Защо побягна, като ме видя?

— Защото усетих, че в момента, в който ти стана кралски ярл, главата ми увисна също както и тази на Холмгейр Кнутсон — отговори юнкер Карл предизвикателно.

— Не е така, понеже те намерих навреме. Имам предложение за теб и по-добре да го направя сега, когато стоиш пред мен свободен, отколкото по-късно, когато ще бъдеш вързан заедно с победените. С Божията помощ те спасих от голямо нещастие.

— Ако Бог беше с мен, баща ми щеше да живее още две години, а тогава аз щях да стана крал, не синът ти Валдемар — отвърна юнкер Карл с гордо вдигната глава.

— Грешиш — отбеляза Биргер тихо. — Никога няма да научим как Бог е наредил всичко това. Но не беше решаваща смъртта на баща ти като стар човек една или две години по-рано, важното бе, че нашият крал Ерик почина млад и без син. Никога нямаше да станеш ярл след баща си, ако крал Ерик и аз имахме възможността да се трудим двайсет години един до друг за всичко, което бяхме намислили. Щеше да се окажеш далеч от кралската корона — жив или мъртъв. Така че не се окайвай, а изслушай предложението ми — както казах, нямам време.

— Какво е предложението ти, ярл Биргер?

— Помири се с мен, тук и сега. Предлагам ти място в кралския съвет. Не се сдружавай с младите мъже, знаеш за кои говоря. Ако се надигнат срещу мен, скоро всички ще загубят главите си, защото и сега се държат глупаво, като заговорничат за бунта си. Двамата с теб сме от рода Биелбо. Теб искам до себе си.

— С баща ми бяхте врагове до последно — възрази юнкер Карл колебливо.

— Вярно е — отвърна ярлът. — Искаш да кажеш, че си наследил тази вражда? Или си мъж със собствена воля и разум?

— Откъде да знам, че си честен в намерението си, а не искаш само да спечелиш време, за да отнемеш главата ми после, когато ти е угодно? — попита юнкер Карл горчиво.

— Прямотата ти е голяма, Карл — кимна ярлът дружелюбно и замислено. — Най-напред си спомни, че си жив. Второ: нали ти казах, че имам предложение за теб и това трябва да те накара да разбереш, че ти имам доверие, че наистина искам да бъдеш до мен, което означава повече от място в кралския съвет.

— Ако ми предлагаш злато и гори, можеш да си ги вземеш обратно след смъртта ми — отново възрази юнкер Карл.

— Така е — кимна Биргер. — Сега обаче ме слушай внимателно. Скоро дъщеря ми Рикиса ще бъде отведена като булка при крал Хокон в Норвегия. Надявам се да е много скоро, защото тази сватба е решаваща за доста неща. Аз самият обаче ще бъда зает с други, спешни дела, които ще ме възпрепятстват да поведа сватбеното шествие. Ето защо смирено моля теб да съпроводиш дъщеря ми в безопасност до норвежкия крал.

Колкото своенравно и гордо да се опитваше да се държи юнкер Карл пред този мъж, който в момента държеше цялата власт в кралството в ръцете си, той загуби ума и дума при това най-невероятно предложение. Ярлът оставяше в ръцете му живота на дъщеря си. Никой не би могъл да засвидетелства на друг по-голямо доверие.