Ян Гийу: Наследството на Арн

След това отиде при коня си с дълги крачки и се върна в крепостта, където се заключи в канцеларията си, за да остане на спокойствие в опит да мисли трезво.

Не беше лесно, защото вихърът на мислите се завърна със сила, трудна за възпиране. Как би могъл един толкова млад крал като Ерик Ериксон да умре и дали майка му, Ингрид Улва, имаше нещо общо с това? Където и да се намираше синът му в кралството, грозеше го смъртна опасност, сигурно не един юнкер смяташе, че стои по-близо до короната от младия Валдемар. Преди много години собственият му старателно обмислен план целеше създаването на толкова много Фолкунги с кралска кръв, та властта да попадне в ръцете на рода като узрял плод. Това се оказа драконова сеитба, защото някъде из кралството юнкерите сега се събираха, за да нападнат новия крал възможно най-скоро и да го заловят, докато е слаб без своя ярл.

Не можеше да въдвори ред в мислите си. Твърде много въпроси напираха едновременно, но никой от новопристигналите не би могъл да им отговори. Колко бързо щяха да уредят коронацията и къде ли се намираше архиепископът? Колко конници да вземе със себе си у дома и струваше ли си изобщо да си губи времето, когато бързината бе по-важна от силата? Това Божие наказание ли беше или награда? Отговорът на този въпрос зависеше от това дали момчето щеше да оцелее.

След три дни непоносимо очакване на подходящ вятър — забавяне, което по това време на годината все пак бе благословено кратко, Биргер ярл потегли към родината със същия кораб, който пръв бе пристигнал в Турку с пролетната флота. На път за дома срещнаха много кораби с обикновени хора и воини. Твърде късно и доста навътре в морето Биргер осъзна, че е трябвало да вземе със себе си един ескадрон от Форшвик, защото окажеха ли се мъжете на борда хора на младите юнкери, животът му нямаше да струва много. А и тогава щеше да му се наложи да загине от глупост.

Скоро това опасение се оказа неоснователно, въпреки че почти всички мъже на борда идваха от Свеаланд. Сега те имаха роднини, получили възможност да започнат нов живот в новата страна, и много от тях възнамеряваха да постъпят по същия начин. Сякаш все пак го закриляше някаква висша сила — първо не беше лесно да си помисли, че би бил на сигурно място тъкмо сред свеи, понеже никой не бе покосил Свеаланд с пожари и разплакани вдовици по-жестоко от него. За кратко го налегна съмнение, сякаш с някакво просветление бе осъзнал, че Бог по този начин му показваше как доброто дело да подсигури разпространението на християнското учение в Тавастия наистина заслужаваше възнаграждение. Ако това беше вярно, то вярно бе и че той вече беше освободен от греховете, както беше обещал кардиналът.

Най-напред благодари на колене за себе си горе на носа с гръб, безстрашно обърнат към всички моряци от Свеаланд на борда. Скоро след това обаче мисълта да бъде мъж без грехове му се стори твърде невероятна. В такъв случай би трябвало да усети някаква промяна в себе си, мислеше си той. Само дето, без съмнение, си бе същият като преди и вече размишляваше как щеше да нареди да заловят, екзекутират или прогонят от кралството онези юнкери, които смяташе за най-опасни. Един освободен от греховете мъж не разсъждаваше така.

След като баща му Улф Фаси умря от силна кашлица, а неговият враг, Биргер Магнусон, стана ярл, юнкер Карл заживя в постоянен страх. Сега, когато крал Ерик бе починал бързо и неочаквано, сякаш от отрова, а страната се беше сдобила с поредното дете крал, цялата власт в кралството беше в ръцете на ярл Биргер.

Юнкер Карл си знаеше, че незабавно трябва да избяга в чужбина. По-скоро не беше сигурен дали да се присъедини към Кнут Магнусон, Кнут Фолкесон, Филип Кнутсон и останалите юнкери, които говореха за бунт. Едно обаче беше сигурно. Точно сега не му оставаше много живот, ако Биргер ярл го докопаше. И въпреки това имаше неблагоразумието да посети Биелбо, за да се сбогува с възрастната си майка, така че на следващия ден приятелите му дотичаха да го предупредят, че някакъв конник с фолкунгско наметало се приближавал с бясна скорост откъм Улвоса. Това можеше да бъде самият ярл, който в такъв случай се бе върнал у дома по море до Сьодершопинг, а оттам се беше качил на някое речно корабче към Улвоса.

Веднага побягна. Скоро обаче откри, че го преследваха шестнайсет конника от Форшвик и се приближаваха с всеки изминал миг. Много добре знаеше, че никой обикновен човек като него самия не би могъл да им се изплъзне, и че онзи, който видеше подобни ездачи по петите си, вече е загубен.