Ян Гийу - Наследството на Арн

Той успя само да се поклони в знак, че е приел тази почетна задача. Тогава ярлът се изправи, втурна се навън при очакващия го кон и на път към вратата извика на Карл да се грижи за майка си и да чака на сигурно място в Биелбо. След това изчезна, а навън, на двора, вече се чуваше как бе пришпорил коня си в бесен галоп.

В Нес Биргер намери сина си Валдемар, както и останалите си синове, дъщеря си Рикиса и съпругата си Ингеборг в добро здраве и под защитата на три фолкунгски ескадрона освен кралските подчинени, които спадаха към крепостта. Това бе голямо облекчение и новата среща им беше скъпа, защото никой не можеше да се лута в съмнения каква опасност е надвиснала сега над всички им.

В Нес беше също и упландският големец Ивар Бло от Грьонеборг, благодарение на който младият Валдемар бе избран за крал. Освен това беше успял и да го отведе от камъните Мура толкова бързо, колкото го и бе завел там, без някой от юнкерите дори да има време да си помисли за допитване и убийство на избрания крал.

Биргер се дивеше на този мъж, който със сигурност можеше да счита за свой приятел, и все пак беше просто упландец от род, който почти не беше чувал да се споменава. Защо беше това добро дело? Лесно можеше да предвиди, че го очакваше кралско възнаграждение, и все пак защо?

Ивар Бло нямаше какво толкова да каже по въпроса. Той самият нямаше нищо общо с всичките претенденти за короната от Фолкунгите, просто бе опитал да избере най-малката вреда за кралството. Бунт щеше да се вдигне срещу когото и да било от всичките юнкери и момченца с майка от кралския Ериков род и баща Фолкунг — такива ги имаше колкото искаш. Тогава важно бе да избере онзи от тях, чието въздигане щеше да доведе до най-кратка война и най-малко поражения.

Това вече беше лесно, смяташе Ивар Бло. Кралският ярл командваше цялата конница и войската отвъд морето. Ако се завърнеше като отмъстител, страната скоро щеше да пламне в пожари. Ако обаче му се наложеше да защитава сина си като крал, всичко щеше да излезе много по-евтино. Толкова беше просто.

Биргер се замисли и малко се удиви, като чу как този упландски големец обясняваше трудно дело с толкова прости думи. На него му се струваше, че единствен в кралството имаше тази способност.

Със сигурност изборът на младия Валдемар при камъните Мура беше първата и най-важна стъпка към властта. Следващата обаче бе коронацията, което означаваше църквата също да благослови новия крал и да затрудни размирниците да се сдобият с последователи. Биргер организира бърза коронация в катедралата на Линшьопинг. До известна степен беше добре, че централната катедрала в Упсала бе изгоряла — така не се налагаше да яздят целия дълъг и опасен път на север от горите с шествието.

Коронацията на дванайсетгодишния крал Валдемар обаче не беше кой знае какво, тъй като по-важно беше да я извършат, отколкото да я направят грандиозна. Архиепископ Ярлерус бе избягал според очакванията, най-вероятно сред бунтовниците, така че един сплашен епископ от Векшо, който дори не умееше да чете, трябваше да короняса Валдемар.

След това бунтът от северните местности изглежда бързо отшумя. Ако младите господа бяха по-решителни от самото начало, може би с хитрост и смелост щяха да успеят да заловят Валдемар още при пристигането му на панаира в Източен Арос или поне по-късно, на избирането му за крал при камъните Мура. Ивар Бло и по-възрастните Фолкунги обаче не се помайваха, освен това бяха извадили малко късмет с момента на неочакваната смърт на крал Ерик, тъй като известието дойде на Сретение господне. Тогава оставаха само десет дни до панаира, когато близо цяла Упланд прииждаше в Източен Арос за най-важните дни за търговия, така че изборът на крал стана просто едно неочаквано удоволствие за вече насъбралите се селяни и техните господари. Ако Ивар Бло и по-възрастните Фолкунги, които му помагаха, се бяха принудили да свикат специално събрание за коронацията, враговете щяха да пристигнат многочислени. Както се бяха стекли обстоятелствата тогава, всички останали претенденти за престола бяха изпреварени от щастливата случайност на Валдемар.

Макар и опасността да изглеждаше преминала за най-близкото бъдеще, Биргер внимателно следеше събитията на север. Всички известия, които пристигаха в Нес от пратениците му разузнавачи, говореха на един език. Колкото и някои вече познати младежи да обикаляха и да разгласяваха несправедливости и как Бог иска бунт, за да може някой от тях самите да бъде избран за крал на мястото на Валдемар, това все пак си оставаха просто думи, които падаха като семена върху голи скали. Бедните свеи по-скоро си мислеха за преселване на изток, следвайки добрата милост на ярла, отколкото да тръгват на война срещу него. Господарите пък като цяло бяха на мнението, че всеки опит за бунт срещу ярл Биргер и конниците му щеше да свърши единствено с нови пожари из цяла Упланд.