Стефан Дичев - Пътят към София

- И ще го сторя - каза с неочаквано възбуждение кореспондентът. - Ще го сторя, дявол да го вземе...

- Ол райт!

- Нека се срамуват тия, дето нямат нужда от лекар!

Думите му прозвучаха остро, дори обидно, и за известно време всички замълчаха. Чуха се само леките стъпки на Бепино, който се изкачваше по стълбата с поръчаните ястия, и плющенето на дъжда вън.

- Но разкажете най-сетне за тоя ваш обесен! - наруши неловкото мълчание Маргарет.

Пъргавият Бепино наслага на масата чиниите, които носеше, изтича за останалите и докато изгладнелите дами и господа обядваха, мис Гордън с неприсъща на лековатия й нрав изчерпателност разказа всички подробности на онова, което се бе случило. Тя започна направо с мосю Оливие, кореспондента на "Фигаро", който бил донесъл в болницата новината, че на Солни пазар дигат бесилка. Но после Една се отплесна, разправи съня си, който, според нея, стоеше в някаква връзка с бесилката и че тоя сън тя съобщила още сутринта на добрата мис Пейдж, която за съжаление тоя път не могла да го изтълкува правилно. Отклоненията и подробностите сами по себе си бяха любопитни и разказът може би дълго щеше да се заседи на тях, ако нетърпеливата Маргарет не попита направо:

- А кого всъщност обесиха?

- Някакъв селянин - каза Една Гордън.

- О... А пък аз не знам защо си представлявах...

- Може и да не е селянин - защити го милосърдната сестра и съблазнителните трапчинки по двете й бузи затрепкаха. - Гей, нали казваха, че е руски агент! Не е изключено тогава да е преоблечен руски офицер...

- Не бъдете толкова, наивна, Една!

- Но защо, Гей, нима...

- Вие чухте там, че току-що е докаран от табиите!.. Това е просто някакъв шоп...

- Табиите? - сети се Маргарет. - Капитан Амир! Майоре!.. Не е ли същият, когото ние видяхме?

- Не разбирам защо си губите времето - рече презрително Амир.

- Как - възрази оживено Сен Клер, - нека говорим! Но дали е оня, руският агент, наистина, или е друг?.. Попитайте нашия общ приятел Джани бей, драга моя!

- Ще се уверите, че беше руснак! - каза с предишната разпаленост милосърдната сестра.

- Но, Една! Чухте, че той извика по български...

- А откъде всъщност мога да знам дали е български или е руски, Гей?

- Вие ако не разбирате, други разбират, мила моя... Аз донейде вече разбирам... Големият Том от "Стандарт" също разбира по нещо... Всичко беше много ясно, господа! - извърна се към мъжете развълнуваният мистър Гей. - И всъщност не мислете, че ме учудва бесилката. Порази ме само спокойствието на тоя човек. Доктор Грин преди малко ни разказа за някакъв подобен случай, още по-...

- Оставете - прекъсна го начумерено Грин. - Говорете си за вашия...

- Нашия! - усмихна се горчиво Гей. - Толкова смърт вече съм видял, че... Но признавам, тоя ми е пред очите! Качи се, попипа така, с вързаните си ръце, въжето... Ще рече човек, опипва го дали е здраво! И представете си, сам го надяна на врата си...

- Ако не го надене той, други ще му го надянат.

- И тъй да е, капитане!.. Но думите, думите бяха многозначителни...

- Какви думи? - попитаха в един глас неколцина, но между тях не бяха нито комендантският адютант, нито майорът.

- Които ги каза на Джани бей и на другите с него.

- Е, какви са?

- Гей, вие само изостряте любопитството ни!

- Аз ги имам записани, скъпа Маргарет! Щом желаете... След това две от заптиетата потвърдиха, че точно това е казал!.. Слушайте... "Аз отивам, мина ли край пъкъла, ще река там, че и вие идете, да ви сторят място".

- Остроумно, остроумно - закима Сен Клер, докато другите се смееха. - Е, капитане, чуваш ли закъде ви гласят вашите раи?

Амир дигна презрително рамене и се ухили.

- Беят не заповяда ли още един път да го обесят?

Но фрау Валдхарт вече съвсем се отегчаваше.

- Какво смешно намирате във всичко това? - учуди се тя. - Доктор Грин, по-добре да бяхте разказали вашия вид!

Грин се бе замислил нещо, дълбока бръчка се бе врязала между дебелите му вежди и той не я чу.

- Хело, Ралф! Пак някое откритие ли? - провикна се от другия край на масата майорът.

Докторът дигна глава, срещна очите му и неочаквано каза:

- Аз трябва да вървя...

Половин час по-късно от клуба излязоха и останалите дами и господа.

Смрачаваше се. Дъждът беше поутихнал, но облаците още по-ниско прихлупваха града. Баронът отиде с двойката Валдхарт. Сен Клер живееше в една и съща посока с Една Гордън и за капитан Амир остана да изпрати Маргарет. Случайност ли беше това, след като и двамата силно го желаеха?

Макар че се бяха виждали вече неведнъж, те за първи път оставаха дотолкова сами и още щом го съзнаха, безмълвно, трескаво съучастничество се породи между тях. Нямаше нужда от шеги, от двусмислия. Те се поглеждаха един друг многозначително и бързо и всеки си мислеше, че обстоятелствата се слагат точно тъй, както ги е искал той.