Стефан Дичев - Пътят към София

Часът отиваше на четири, когато файтоните спряха пред английския клуб.

- Не, не ви пускаме! Ще останете да обядвате с нас! - възпротиви се решително Маргарет, щом младият адютант поиска да се сбогува и да си върви.

- Разбира се, че ще обядваме общо! - присъедини се към нея и Сен Клер. Той бе избързал да слезе от другия файтон и подаваше ръка на преуморения фон Валдхарт.

- Не е за мене такова дълго пътуване - рече австриецът. - Добре, че не ни завари дъждът... Ето, запръска!

- Тъкмо навреме...

- Е, да влизаме! - рече весело Сен Клер. - Жалко, че нашият синьор маркиз ни изостави заради семейните си обязаности!

- Но само как скочи той! - разсмя се Маргарет. - Още не бяхме стигнали консулството, и хоп!..

- Така се изплаших! - потвърди Матилда.

- Моля, влизайте, господа - наистина заваля... Дамите!

Те заизкачваха стъпалата към повдигнатия приземен етаж на клуба. Напред бяха Маргарет и Матилда, последвани от барона, който радостно душеше и се мъчеше да определи менюто. Зад тях пухтеше фон Валдхарт. Накрая вървяха Сен Клер и Амир. Времето на обяда бе минало, до вечерята имаше цели два часа и те очакваха да заварят помещенията безлюдни. Но за тяхна изненада около всички маси в долния етаж имаше хора - седяха по двама, по трима, предимно кореспонденти, заети в разговор - така че не оставаше нищо друго, освен да се качат горе. И те тръгнаха пак по стълби; фон Валдхарт пак запухтя и запъшка.

- Хелоу!.. - възкликна първа изскокналата на горния етаж Маргарет и се запъти към дългата средищна маса, дето седяха хората на виконтесата и дето сега обядваха трима добре познати ней англичани. Бяха доктор Грин, млечнобялата мис Една Гордън и кореспондентът на "Дейли Телеграф", мистър Гей, който въпреки всичките си закани все още не си заминаваше за Англия!

- Защо толкова късно?.. Или може би сте подранили за вечеря? - попита с обичайната си усмивка Сен Клер, докато чакаше ред да се измие.

Рандолф Грин дигна към него хлътналите си очи. Той не обичаше особено много съученика си и затова избягваше да го гледа или пък, като сега, дълго задържаше поглед на лицето му.

- В последния момент ми докараха един дългокрак, кокалест арабин, като вас, Джордж - каза той.

- Нямате ли помощници?

- Случаят бе интересен... Не го лови упойка! А трябваше да му се отрежат и двата крака.

- О!.. - изпищя пребледнялата фрау Валдхарт. - Но ние смятаме да обядваме, докторе!

- Обядвайте, госпожо. И аз обядвам! - Грин отряза голямо кърваво парче от бифтека и го поднесе към устата си.

- Не, не искам месо! - развика се Матилда на дотичалия след тях прислужник. - Дайте ми нещо... картофи... не, грах, моля.

- Госпожата е права! - присъедини се веднага към нея Хирш. - И аз не бих могъл да взема нито хапка от тия меса. Имате ли пуйка, Бепино?

Прислужникът, къдрокос италианец с хитри очички, син на Позитановия слуга Паоло, кимна и заслуша по-нататък поръчката му.

Внезапно Грин, който дъвчеше, каза:

- Да, дяволска работа е войната.

- Вие ме учудвате, Ралф! - извърна се цял към него майорът.

Докторът продължи да дъвче и не го погледна.

- Дяволска работа! - повтори той, сякаш не беше чул думите му. - Едни се стрелят... а други трябва да ги режат, да ги кърпят... А после да ядат и те!

- Охо!.. Минаваме в сферите на философията!

- Напротив - рече Грин и си отряза ново парче от бифтека. - Мръсна реалност... Ще позволите ли да ви разкажа един виц, госпожо Валдхарт?

- Моля! Само да не е пак за... рязане... и...

Жабешката уста на доктора още повече се разтегна.

- Ще ви хареса - кимна той. - Един паша (вицът е местно производство, Амир, вашенски - научих го от новия ви комендант!), та един паша тръгнал на хаджилък...

- Оставете вицовете! - прекъсна го мистър Гей. - Видяхте ли обесения, господа?

- Какъв обесен?

- Обесен!..

- Кога?.. Къде?..

Сен Клер и Амир размениха поглед.

- О, господи! - развика се изплашена немкинята. - Но вие наистина сте решили да не обядваме!..

- Аз присъствувах! - каза Една Гордън. - Гей също. Тъкмо разправяхме на доктора.

- Всички кореспонденти бяха. Само вие, скъпа госпожо Джаксън!

- Съжалявам, Гей... О, как съжалявам, наистина! Това би обогатило моите впечатления... - И тя погледна към Амир, но той бе извил очи към прозореца и безучастно наблюдаваше как вън дъждът плющи.

- Не, не съжалявайте - прекъсна я Гей. - Ето, и с тоя последен случай... Моите впечатления наистина са пребогати... Уверявам ви, често ми се е случвало нощем да не спя!

- Когато се върнете в метрополията, най-добре е да се прегледате на психиатър, драги мой! - усмихна се Сен Клер.