Стефан Дичев - Пътят към София

- Московски агенти?..

- Да.

- Говедо!.. Извинете... Който не иска да се покорява, е московски агент... Или... Впрочем, да! Като размисли човек, вижда, че те всъщност имат основание.

Консулът кимна и те пак замълчаха; а всеки незабелязано оглеждаше другия.

Симпатичен младеж, мислеше Леге. Тогава (на приема) ми се видя духовит... с темперамент... А колко е смел! Да, смел е, щом е дръзнал срещу тези озверени простаци... Трябва да разправя на мама: нейният кавалер вързан! Как го наричаше тя? Фараонът! За бога, как разказа той тогава оная история. Каква спонтанност!.. Да, той също ми помогна да я убедя (о, сега вече е друго - колко съм щастлив, че цени Меда!) И добре, че ми се удаде повод да се реабилитирам... Но аз не изпълних дълга си за другия, сети се Леге. Ще трябва да говоря пак със Сен Клер... Или ако видя Джани бей?! Може би най-добре ще е тоя път с Джани бей... Майорът си развали настроението накрая; разбра, че усилията му не донасят резултат...

Не трябваше да се качвам във файтона му, мислеше Андреа. И изобщо... това застъпничество, тая милост! Бих предпочел да бе само от италианеца. С италианеца някак си всичко е естествено... При това тъкмо от Леге... от Леандър ! - спомни си той горчиво - подигравателно как Неда го бе нарекла в началото на приема. Нечестно е от моя страна! Та тоя човек аз го ненавиждам... Не, не го ненавиждам - нищо не ми е направил... Помогна ми... Но колко пъти го наричах стар... че не й подхожда... Добре де, а малко ли тукашни госпожици се мъжат за по-възрастни от бащите си... Глупости! Консулът изглежда съвсем добре... Ами това, дето Буботинов го разправяше, сети се той. Дето по въстанието се застъпвал за нашите пред мютесарифа!.. Как ми е срамно... обидно...

- Пушите ли, млади, приятелю?

Андреа посегна, поколеба се, като видя изкаляните си ръце, после решително взема цигара. Консулът също запали.

- Трябва да ви благодаря за застъпничеството пред господин Сен Клер - рече намусено Андреа.

- О, нима сте видели? Справедливостта го изискваше. Впрочем маркиз Позитано пръв ви откри, той му обърна внимание - рече все тъй покровителствено Леге. - А лично аз бих искал да ви дам един съвет! Мога да си го позволя, нали? Е добре! Няма да кажа с думите на мюсюлманите: каквото е писано, това ще бъде... Ще ви кажа само, че при дадените обстоятелства всяка изява на протест е повече вредна на каузата ви, отколкото полезна! - завърши той и се почувствува удовлетворен от своите думи.

Но Андреа духна кълбо дим и погледна към първите къщи на Подуяне, в което вече навлизаха.

- Такава е изглежда съдбата ни, господине - каза с ирония той. - Да протестираме - после да чакаме от тоя или оня милост... и да благодарим!..

Леге се окашля.

- Имате предвид и войната, нали?

- Всичко... целия живот. Или впрочем... Впрочем не! - каза Андреа убедено и както му беше в характера, не се поколеба да се отметне изведнъж точно на обратната страна. - Вие сам виждате кой ни подкрепи и в кого ни е надеждата - прибави той, забравил, че говори с чужденец.

- О да! - засмя се донейде сдържано, донейде изненадано консулът. - Макар че съображенията на Русия не са само тия, които вие мислите, драги ми Будинов!

- Съображенията са работа на дипломатите.

- Вие, струва ми се, погрешно ме разбрахте. Аз не оспорвам!.. Напротив, аз съчувствувам!..

Но Андреа вече не го слушаше.

- За нас, българите, са важни фактите, господине! - говореше той, без да съобразява, че наблизо беше един от складовете на железницата, сиреч, че хората наоколо може да разбират французки. - А фактите са красноречиви, нали? Колко месеци вече!.. Несгоди, кръвнини, жертви - сигурно десетки и десетки хиляди! Не съм ли прав? Кой друг ще ни го направи?

- Прав сте! Аз ви казах, не оспорвам!

- Прав съм, да! Помислете само за Плевен! И сега Орхание, Правец, Врачеш...

- О, та вие в това отношение знаете не по-малко от мен! - засмя се изненадано консулът. - Значи Орхание, Правец. Горкият мистър Сен Клер! А той е уверен, че християнските поданици на негово императорско величество са в пълно неведение...

Докато говореше, консулът не преставаше да наблюдава със смътно любопитство младежа пред себе си. Как е оживено лицето му! Тая усмивка на устните, която е ту иронична, ту горчива... Леге разбираше много добре защо майка му наричаше младия човек charmant. Но отде иде тогава неприязънта на Неда към него? - Тъкмо у нея, толкова благосклонната към всички други! Не е справедливост нейна страна, казваше си той, макар да му бе приятно, дето тя не се е повлияла от тъй силното очарование на Андреа. Не й отива да следва брат си в омразата му към техните съседи; защото аз неведнъж вече откривам, че по някаква причина Филип наистина ненавижда симпатичния доктор Будинов, пък и цялото му семейство...