Стефан Дичев - Пътят към София

Оттогава се бе минало повече от седмица и за възвръщане на Етрополе никой не мислеше. Бързите неочаквани удари на Гурковите колони ги принудиха да отстъпят стратегическото село Правец и след него важния център Орхание, отдето почваше пътят към прохода Арабаконак; а в близкия Врачеш генерал Шакир изостави огромни складове с провизии. Сега вече всяка помисъл за настъпление към Плевен стана невъзможна. Отбраната бе отдръпната по заснежените чукари на Балкана. В силно укрепения проход, единствен път към София, маршал Мехмед Али събра едва ли не цялата си армия. Все там, близо до Камарци, беше и щабът на маршала, дето от вчера насам по негова заповед бяха се събрали корпусните командири, пашите Шакир и Реджиб, както и главният инструктор генерал Бейкър със своите хора. В щаба беше и Сен Клер. Но той достатъчно познаваше вече положението по фронтовете и бързаше да се връща в София.

Него следобед Бейкър и Фреди се прибираха изморени от обиколка на позициите по връх Баба. Положението и там не беше блестящо. Нови руски части се придвижваха откъм Етрополе, катереха се нагоре по Суха река и разделяха позициите на върха от силно укрепения Шандорник.

- Трябват решителни... цялостни мерки! - говореше развълнувано, с неприкрито огорчение генералът и ту се полюшваше, ту подскачаше върху седлото на коня си, тъй като местността, по която яздеха, бе силно пресечена и пътят приличаше повече на пресъхнало каменисто дере.

- Цялостни мерки? - изсмя се Фреди.

Той яздеше съвсем близо до генерала; след тях се точеха Аликс, Мейтлън, адютантите и ординарците, а още и цял ескадрон триполитанска кавалерия, мургави, зъзнещи от студ мъже, които напразно се увиваха в абените си наметала.

- Цялостни мерки!.. И кой ще ги предприеме, ако ми е позволено да попитам? С какво?.. Винаги съм казвал, че вие сте непоправим оптимист, паша!

- За разлика от вас аз съм човек на колективните действия, Фреди.

- О, не ви ли се струва, че прекалено разчитате на тия некадърници!

Като държеше здраво поводите, с другата си ръка Бейкър разчеса замислено острата си брадичка. Пръстите неволно докоснаха закрития от нея белег и той се сети за Нагпур и онова далечно време, също тъй неясно и объркано, но което беше завършило с победа... Да победи, да се отличи, да заслужи признателността на своята кралица, това беше постоянната цел в живота му, една колкото сурова, толкова и сантиментална цел. Той се блазнеше от мисълта, че някой ден и неговото име ще стои редом с името на чичо му сър Томас Бейкър, който преди двадесетина години умело се бе справил с неспокойните емири на Белуджистан и бе запазил за империята оная дива, но важна от стратегическо гледище земя... И все пак няма ли основание Фреди, питаше се загрижено Валентин Бейкър. Не е ли истина, че тъкмо некадърността на онези в Истанбул е причина да се проиграят от началото на войната, досега толкова много шансове?..

- Временните неуспехи съвсем не означават, че сме пред катастрофа - каза той гласно с нов прилив на доверие. - Аз познавам турчина, приятелю! Неговата душа... верността, му, готовността да се жертвува.

- Говорете, не се стеснявайте, паша!

- Не се стеснявам - усмихна се Бейкър, Дигна бинокъла си и внимателно огледа стръмните, обрасли в букаци склонове на планината, през голите клони на които синкаво блещукаше падналият преди няколко дни сняг. От известно време там ечаха проточени оръдейни гърмежи, но сега се чу и далечна пушечна стрелба.

- Илдъз табия! - каза той с опитността на човек, свикнал бързо да се ориентира. - Не, там не могат проби. Илдъз и Шандорник са двете ни най-здрави опори... Въпреки вашето недоверие, драги мой, колкото и да е усложнено положението, докато ние държим Арабаконак и София, нищо не е загубено!

- При условие, че се предприемат цялостни мерки... Това, мисля, беше вашата прогноза, паша!

- Вие сте невъзможен, Фреди!

- Сега ли го забелязахте?

- Надявам се, че някой ден няма да се държите така в камарата на лордовете! - направи Бейкър безуспешен опит да бъде също духовит.

- Обещавам - просия Барнаби. - И все пак какви са вашите "цялостни мерки"?

- Биха могли да се набележат различни варианти... Цяла нощ сме говорил за тях с маршала!

- Кажете, кажете.

- Да вземем например видинския гарнизон, който от началото на войната досега стои в пълно бездействие... Двайсет табора непокътната войска, чудесни, стари батальони! Ако те се придвижат към Враца, тилът на Гурко ще бъде смъртно застрашен. А към тях биха могли да се присъединят частите от Берковица, от Лютиково.