Стефан Дичев - Пътят към София

Фреди едва задържа усмивката си.

Минута по-късно конниците, които препускаха към тях, ги пресрещнаха и без да поздрави, Сен Клер извика:

- Бързайте! При маршала... Телеграфът от Цариград вика корпусните командири и вас!.. Бъдете така добър.

Бейкър пришпори силно коня си и препусна към горния край на селото, дето се намираше голямата жълта шатра на немеца маршал.

Той скочи от коня, спря се да поеме дъх и да постави в ред външността си, после с енергични крачки влезе в голямата жълта шатра на маршала.

Телеграфът вече предаваше условните знаци на Сераскерата и офицерът, който се занимаваше с шифъра, един червендалест, помохамеданчен поляк, се готвеше да дешифрира.

- Ваше високопревъзходителство! - сбра по военному токове Бейкър.

- А, вие ли сте! Седнете, генерале - рече бързо Мехмед Али, като бегло го погледна, посочи му с очи стол, а сам остана прав. Прозрачното му розово лице беше непроницаемо. Той пушеше цигара и дърпаше дима така силно, че при всяко всмукване върхът й червенееше.

В шатрата беше още помощникът на маршала, генерал Шакир, неподвижен и втренчен в лентата на телеграфа, а също и командирът на втория корпус, Реджиб паша, черничък пъргав мъж с топчести очи, отличил се неотдавна при Шипка с упоритостта и ожесточението си към неприятеля и затова преместен с повишение на тоя фронт. Той кимна на Бейкър, усмихна му се и личеше си, че едничък измежду тримата не е развълнуван от предстоящата заповед.

Да, наистина, каква ли ще бъде тая заповед, питаше се генерал Бейкър, когато седна и зачака с другите. Кой ли вариант са приели?.. Видин - Арабаконак?.. Видин - Плевен - Арабаконак?.. Или крепост София с привличане на още войски в нея?.. Или най-сетне крепост София със съсредоточение на главните сили на линията Одрин?.. Да, въпросът тоя път е съдбоносен - съдбоносен не само за кариерата на маршала и не само за благородните амбиции на Шакир... И за мен самият е съдбоносен; за нашата по-нататъшна политика към войната... Султанът трябва веднъж завинаги да разбере, че тоя фронт е най-важният, най...

Гласът на червенобузестия поляк при телеграфа прекъсна мислите му.

- Сераскерата пита тук ли са всички повикани господа командири - каза той, като извръщаше очи към дребничкия маршал, който изведнъж свали цигарата от устата си.

- Предайте. На телеграфа са командуващият фронта... чин и име... корпусните командири генералите Шакир паша в Реджиб паша и главният инструктор на армията генерал Бейкър паша. Очакваме заповедта на негово императорска величество султана.

Телеграфистът затрака бързо и сега всички следяха пръста му: точка - тире - тире - точка...

- Интересно защо така настоятелно викат всички ни - рече Реджиб, като стана и той прав.

Шакир го погледна, погледна маршала и сетне спря пак мълчаливи очи на телеграфа.

Изглежда решили са действия от голям мащаб, мислеше Бейкър. Най-вероятно е да са приели моя вариант Видин - Плевен - Арабаконак със здраво укрепяване на София...

Телеграфистът спря да чука. Настана минутна тишина и тогава телеграфът започна да приема.

- Четете - каза маршалът.

Полякът вдигна към очите си лентата, наду червените си бузи и бавно зачете:

- "Истанбул... Сераскерата... Съобразно волята на Н. И. В. нашия господар..."

Той прочете на ум следващите думи, погледна изплашено към Мехмед Али, после пак ги прочете.

- Какво занемя! - кресна извън себе си от нетърпение Реджиб.

Полякът наслюнчи устни. Червенината се беше стопила от бузите му.

- Четете - рече необичайно тихо маршалът, сякаш знаеше какво пише по-нататък на лентата.

- Слушам... ваше високо... - Офицерът заби очи в шифъра и зачете: - "Освобождавам поради некадърност... досегашния командир на Арабаконашкия фронт маршал Мехмед Али паша... Заповядвам незабавно да се яви... в Сераскерата... и... да даде отчет за деянията си... точка".

Той спря и никой от мъжете, занемели от изненада, не забеляза, че телеграфът продължаваше да приема.

- Не, това е вече премного! - прошепна неочаквано със съчувствие и болка винаги сдържаният Шакир. - Господа, ние трябва да възразим...

- Оставете, генерале! - прекъсна го Мехмед Али. - Можеше да се предвиди... при все че не очаквах така... така нагло да стане всичко... Господа! - каза той, като едва забележимо се поклони. - По-нататък заповедта не се отнася за мен и аз не мога да остана в шатрата. Благодаря ви!

Прозрачното му лице беше станало пепеляво. Очите не мигаха. А като погледна за цигарата, Бейкър видя, че той я е смачкал между пръстите си. Как изведнъж пролича пак у него немското - коректно, надменно, обидено... Но какво правят ония в Истанбул; те провалят най-добрите си офицери, възмущаваше се до дъното на душата си Бейкър. Няма съмнение, че Сюлейман е причината. Старата омраза... И завистта. Използувал е сега случая и другите са се поддали... Глупаци! Секат клона, на който седят...