Стефан Дичев - Пътят към София

Високият фъфлещ глас на Пиер каза:

- Важното е, че Гурко може да се прехвърли в Златица, преди още Мехмед Али и генералите да стигнат при армията си.

- И аз го твърдя!.. Да!.. Това му е тактиката! - обадиха се едновременно няколко гласа. Бяха твърди, заверени; сигурно на немци.

- Съмнявам се дали би рискувал - рече басът на Мейтлън.

- Защо не?

- Да, защо не?.. Кой ще го спре? - подкрепиха пак Пиер немците.

- Вие забравяте, че в гърба му остава Плевен.

- Плевен ще падне, Мейтлън - каза сухият спокоен глас. Сега той се стори познат на Климент. Де го е чувал? На кого е?

- О, и вие вярвате? Гей наистина има зловредно влияние...

- Плевен ще падне и без пророкуването на Гей.

- Може би, но не скоро!

- А възможно е и твърде скоро.

- Вие сам пророкувате, приятелю.

- Не, не пророкувам, Мейтлън. И изобщо на ония в Константинопол това изглежда е единственото, което им е ясно, господа.

Някой се засмя. Друг шумно се изсекна.

- Доста е хладно тука - каза той.

Останалите мълчаха.

Мълчеше и Климент, следеше светулкането на цигарите им и чакаше затаено. Предричанията на чужденците, вместо да го радват, гнетящо му припомняха, че няма вече кого да чака... Та той се е убил само да не издаде мене! - не можеше да се освободи от страшната, мъчителната мисъл Климент. А в началото аз го смятах за безчувствен... Колко погрешно разбираме ние човека!.. И как ще гледам утре отвратителното лице на Грин? Как ще се сдържа... А трябва, трябва да се сдържа!..

- Жалко - рече Пиер. - Ако наистина толкова бързо падне Плевен, не ни остава друго, освен да се стягаме за в къщи.

- А аз бих желал да съм си вече в къщи!

- Хайде, не си кривете душата, Тийл! Всичко ви е наред...

- Да не е намерил някоя кадъна? - попита любопитен глас.

Тийл изръмжа нещо на немски, но Пиер не престана да се шегува.

- А шантаните за какво са, господа! Ориенталско разнообразие: еврейки... гъркини... циганки... А, Тийл? Кажи им!

- Личи си, че ги познаваш по-добре от мене! - извика ядосано немецът.

- Та аз не крия!.. Аз не бързам да си вървя!..

- Друг да се издаде! - обади се присмехулно седналият в най-далечния край на балкона.

- Ние сме отскоро и не знаем местата - прогърмя басът на Мейтлън.

Всички се разсмяха, но и смехът им сега беше друг, лаком, потискащ, смях на мъже, от дълго напуснали домовете си. Той припомни на Климент за брат му. Престанал ли е да ходи при оная? Вчера и днес си беше в къщи... Сигурно срещата с Дяко го е стреснала! В тъмнината Климент ги видя двамата един срещу друг... И него не е издал, и него е запазил! - каза си той, пронизан от мъчителната болка, която не го оставяше.

- Мисля, че са напразни опасенията ви, господа! - каза сухият, познат на Климент глас, щом мъжете се смълчаха. - Плевен ще падне. Това е ясно вече. Но вие изглежда забравяте, Мейтлън, защо сме тук - прибави той внезапно по английски.

- Уви, не забравям, приятелю!

- Ние се условихме, че ще говорим по французки, господа! Ако смятате, че има нещо, което... Да променим темата!

- Не, няма нищо неудобно, фон Тийл! - каза басът. - Полковникът намеква за София.

- София?

- Защо за София?..

- Мислех, че сте дочули. Главнокомандуващият е решил да превърне София във втори Плевен.

- О!.. Това е изключително... Но това наистина е вече нещо ново! - развикаха се едновременно немците и Пиер.

Климент захапа силно лулата си и цял се превърна в слух. София - втори Плевен!.. Андреа му беше предал набързо разказа на мистър Грей.

- Защо, смятате, са укрепили така силно Арабаконак? - намеси се сухият спокоен глас.

- Предполагах... - започна да фъфли Пиер. - Всъщност говорят, че там има четиридесет батальона...

- Може би и петдесет.

- Петдесет! Вие уверени ли сте?

- Никой в нищо не е уверен в тая страна, господин Оливие!

Оливие? Пиер Оливие, кореспондентът на "Фигаро"! Трябваше да се сетя! А тоя Тийл трябва да е от "Нойе фрайе прессе". Но англичаните, те непременно са военни - да, Мейтлън нарече другия полковник, сети се Климент.

- Очаквах, че вие знаете повече от нас - продължи познатият глас. - Ние с Мейтлън едва оня ден пристигнахме.

- Провинцията винаги е по-зле информирана от столицата!.. Да, ще превърнат, казвате, София в крепост? Така ли?

- А не намирате ли, че е вече крепост?

- Признавам, не съм забелязал!

- Не, не се смейте!

- Предполагам, че ще обясните.

- А ние с вас, Мейтлън, си говорехме, че кореспондентите са хора с въображение!.. Да - продължи равно гласът на полковника. - Нужно е да се вземат фактите в съвокупност. Арабаконак на първо място. Грубо казано, той се отбранява от тридесетхилядна армия и сто оръдия.