Стефан Дичев - Пътят към София

Но как говори той! Какви изрази, не вярваше на ушите си Неда. И какво безобразно произношение... А те го слушат, възмущаваше се тя.

- Да, както се бяхме условили, тоя подлец събра двайсетина момиченца и ми даде да ги обучавам. Аз да ги обучавам!..

- Това се казва професия! - каза светналият Позитано.

- Колко бяха възрастни ли? - продължи Андреа. - Ами най-възрастната да беше петнайсет-шестнайсет години. Деца!

- Хубави деца! - обади се повторно маркизът, но тоя път синьора Джузепина остро го стрелна с очи.

- А имаше ли между тях красиви? - осведоми се граф Тибо. Гласът му издаде, че е любител само на красивото.

- Красиви! Може да се каже... Такива тънки, с дълги бедра, с малки гърди...

- Апелирам към господата за сериозност - извика от канапето мадам Франсоаз, тъй като компанията отново се оживи и разшумя. - Ние сами поискахме... Продължете, млади приятелю!

- Е да... Графът ме питаше хубави ли са. Аз например много не съм по мургавите! Все пак бялото повече хваща окото! Вярно ли е, господа?

- Протестирам - рече мълчаливият, незабележителен Морис де Марикюр. Гласът му дотолкова изненада всички, че те отново се разсмяха.

- Добре, добре! Не оспорвам... Вкус! - повтори Андреа и дръзко се обърна да погледне към млечнобялата мис Гордън, когато погледът му попадна на светлото Недино лице.

- О, да! - каза той.

Тя почувствува, че тия думи са за нея и буйно се изчерви. Нахалник! Как се осмелява, възнегодува тя. Но Андреа вече не я гледаше и шеговито говореше на мис Една.

- Къде правехме репетициите? - казваше той. - Там, дето щяхме да играем, в една кръчма, тоест в театър - вариетето на кир Хризопуло!.. Театър, дами и господа, вариете по европейски образец - със завеса и прочие... Аз, разбира се, бих го нарекъл сега вертеп, но тогава!.. Цяла седмица. А една горещина - трябва да имаше четиридесет градуса. Ония момичета изпопадаха... Същински староегипетски вакханки!..

- Вакханка е гръцка дума! - поправи го граф Тибо.

- Да, възможно. Но Хризопуло много не държеше на думите!

- А фараонът? - попита мадам Франсоаз. - Вие ли бяхте фараонът?

Той кимна.

- Нямаше друга възможност, госпожо. Както виждате, и режисьор, и фараон. По едно време дори и бика Апис играх!

- Но дегизировка, драги Будинов? Реквизит?

Андреа се поколеба, изгледа поред дамите и дигна рамене.

- Предизвиквате ме! - каза той.

- Не, не... Кажете за облеклото!

- Костюмите, какви бяха?

- Костюмите... Да, костюмирането на момичетата беше... че нямаха костюми!..

- Предполагах!.. Предполагах! - викаше неудържимо Позитано.

- А вашият костюм? - осведоми се Тибо.

- По онова време аз носех брада, графе. Вакханките ми я къдреха на масури...

Дружен смях огласи пак салона.

- Такава театрална трупа ми дайте! - викаше Позитано и цял се тресеше. - Ах, драги ми... ах, драги ми... Случи ли ви се пак... викайте и мене!..

- Уви, господин маркизе! Продължението не е толкова артистично, колкото началото...

- Шт... Шт... Тихо!.. Моля ви се, мис Гордън. Какво казвате, млади приятелю?

- Казвам, че когато вариетето започна да се пълни с всякаква пристанищна паплач - все ваши сънародници, господа, за арабите беше скъпо! - е да! Вакханките наистина станаха вакханки... Извинете за неточната дума, графе!

- А фараонът?

- Фараонът... Фараонът продължи нататък... Нова кариера!

- Но вие за самото представление нищо не разправихте? - запротестираха дамите.

- Извинете, къде ставаше всичко това? - попита с участие Леге.

- В Александрия, Леандър! - побърза да го осведоми мадам Франсоаз. - Съжалявам, че не бяхте тука да чуете от началото - каза тя и за първи път се обърна към сина си и Неда като към нещо неразделно. Те и двамата го почувствуваха.

- Чу ли? - радостно прошепна Леге, като я дръпна малко назад от компанията.

- Чух.

Но докато казваше това, тя не преставаше да слуша и гласа на Андреа, подхванал нова история за някакъв французки кораб с контрабанда. (Неда не можеше да знае, че и в новата история истината беше твърде много прекроена). Тя слушаше и с изумление съзнаваше, че тоя там млад мъж, непонятно как озовал се в центъра на това изискано общество, е Андреа, нейният съсед, тъй враждебен към чужденците, първата й, детинската й любов; Андреа, когото тя виждаше всеки ден на насрещния прозорец, Андреа, с когото се страхуваше да се спре на улицата. Но всъщност аз нали го знаех, уверяваше се тя. Филип нали ми е казвал за шантаните... О, колко е противно!.. Той сигурно си мисли, че всичко му е позволено. Говори иронично... Не, цинично говори! Безсрамник! Но жените са виновни; тая мис Гордън ще го изяде с очи!..