Стефан Дичев - Пътят към София

Андреа пак я потърси, и то в същия миг, когато тя и Леге излязоха из кръга зад него. Те се завъртяха, дойдоха още насам и внезапно той срещна така отблизо очите й, че цял потръпна. Но защо? Защо ме гледа тя така?.. Очите й му се сториха смаяни, изплашени. Страхува ли се от мен? Мрази ли ме?.. Те пак се завъртяха, застигнаха го, приближиха отново...

- Много се радвам! - извика запъхтяният Леге и закима.

Какво пък толкова му е радостно! Че майка му ме е хванала под ръка ли? Виж ти, виж ти - важният консул! А аз мислех себе си за пропаднал човек... Но очите на Неда го пресрещнаха отново на завоя и той изтръпна. Защо го моли тя? От какво се срамува?..

- Благодаря, мой млади приятелю! - рече мадам Франсоаз.

Бяха стигнали насрещното канапе и тя седна там с кокетна усмивка на сгърчената уста и с едно въодушевление, което я подмладяваше.

- Е, разправяйте сега! - каза тя.

- Не знам как да почна - отвърна той; всъщност не знаеше какво иска от него, оглеждаше се и се чудеше как да се измъкне.

Не би се поколебал да я зареже безцеремонно, ала нещо все го възпираше. Смътно той чувствуваше някаква връзка между тревожните Недини погледи и странния интерес на старата дама към него, гадаеше несъзнателно каква може да бъде тая връзка и все не се решаваше да предприеме каквото и да било, чакаше и се усмихваше.

- Първом за пустините ми разкажете! - рече тя. - Багдад! Били сте в Багдад, нали? Техеран?.. Бомбай?.. Бомбай и Калкута?.. Бих желала да съм млада и да пътувам непрестанно... Разказвайте, млади господине... Наследникът господин Барнаби също е бил там! Запознахте ли се вече с господин Барнаби?

- Отчасти имах тая чест! - отвърна насмешливо Андреа, припомнил си не само мистър Барнаби, но и мистър Гей и как двамата стояха един срещу друг, същи козли от приказката, сплели рогата си и заслушани в шумоленето на водата под моста.

- Вие отделно разпитайте и негова милост наследника! - намигна й многозначително Андреа. - Да, ние може да сме ходили по едни и същи места (той не изпитваше вече никакво угризение, че я лъже), но не вярвам пътеките ни да са били едни и същи !

- Пътеки? Да?

- Да, госпожо. Например за Кайро...

- Кайро?!

- Да. Аз, разбира се, бих могъл да ви разкажа за кръчмите в квартала Фагала... Ив Дарб ел Ахмар... Чували ли сте за Дарб ел Ахмар?

- Уви, не!

- И по-добре!

- Не, не, любопитствувам!

- Дарб ел Ахмар е прочут с пушалните за опиум... Пропаднала работа! Такива неща, разбира се, мога да ви разкажа, но за пирамиди и гробници - съжалявам. Може би мистър Барнаби!..

- О! - извика тя. - Но това е тъкмо, което ме интересува!.. Седнете, седнете!.. Вие наистина ми ставате все по-симпатичен!..

Няма отърване, изпъшка безгласно Андреа и безпомощно се отпусна на канапето до нея. Ала всъщност всичко това го забавляваше и още щом заговори, щом си припомни пламтящото небе на Египет, щом нагази в белите му пясъци и после спомена копринените привечери - ония, незабравимите мигове, които още пълнеха душата му с трептящите си звучни багри, - нещо се отпуши в него, той заговори, заразправя небивалици, сам се увлече и дори от време на време, забравил се съвсем, грабваше изтънялата ръка на мадам Франсоаз и силно я люлееше.

- Колко екзотично!.. - повтаряше с усмивка старата дама. - И какво тогава? Какво стана?..

Към тях се бяха присъединили сухият граф Тибо и фон Валдхарт, избръснатият до кръв възстаричък австрийски консул, чиято млада жена танцуваше със строителя на железниците. Дойде отнякъде и де Марикюр, помощникът на Леге, както винаги мълчалив и незабележим. Приближиха се и двамина турци. Но Андреа не се смущаваше и не искаше да знае за никого. Онова, което винаги бе смятал тъжно, сега в устата му ставаше смешно; премеждията му се превръщаха в приключения; близките земи се отдалечаваха с хиляди километри. Възбуден, защото вече толкова хора го слушаха, Андреа съзнаваше, че неговият французки не е за такъв салон, ала вместо да се стеснява, той нарочно подбираше по-пиперливи изрази и по тоя начин онова, което беше преживял през тригодишното си скитничество, като южните привечери сгъстяваше своите багри, ставаше някак интересно, характерно, сиреч екзотично, както казваше въодушевената, подмладена с двайсет години мадам Франсоаз.

Неда наистина беше смаяна, че вижда Андреа с майката на Леандър. Какво говори той толкова с нея? Какво я увещава? Дали не е пиян!..

За известно време тя бе уверена, че той се е напил, и това я хвърли в смъртен страх. Всичко пропадна, повтаряше си тя, докато се въртеше с Леге и все извиваше поглед към странната двойка, внезапно събрала тая вечер всичките й тревоги. Какво ли й говори сега? Какво ли се излага пред нея - а излага и мене, и всички ни...