Стефан Дичев - Пътят към София

- Има нещо такова - отпусна се той пред дамите, между които видя и щерката на Задгорски (тая млада гяурка от месеци вече му харесваше, но заради французкия консул той отбягваше да мисли за нея). - Да. Толкова по-зле за наивника Гурко! - прибави той. - Веднъж се опари при Ески-Заара и не поумня! Аллах е свидетел, непредпазливостта скъпо ще му струва... Нали влезе и тоя път в капана? Сега вече негово високопревъзходителство си знае работата - няма да го остави да се измъкне!..

Амир говореше студено, презрително, усмихваше се не с лицето, а с очите си, зелени и издължени, и макар че беше с нисък чин, екзотичната му красота й бръснатият му череп правеха силно впечатление на дамите. Мисис Джаксън дори гласно изказа съгласие е него. Тя го бе познала (той е, от джамията!) и все гледаше да присрещне искрящите му очи. Само Неда, почувствувала погледа му, побърза да се махне оттам и да намери Леге, който в това време нареждаше на музикантите да свирят валс - да свирят силно, едно след друго, непрекъснато...

И наистина, скоро съобразителността на умния консул, започна да дава плодове. Едни след други гостите се хващаха да танцуват. Разговорите се промениха. Не мина много време и никой в големия салон вече не мислеше за войната, при все че тя някак си пак беше там - в прекалено буйното темпо на валса, в лекомислието, което неусетно бе обхванало валсуващите, в разпаленото, неудържимо желание да се танцува, да се танцува напук на всичко, което беше и можеше да бъде и за което никой не искаше да мисли сега...

Филип Задгорски също не мислеше вече за войната.

Наистина, в първия миг известието го бе поразило. Етрополе! Та той бе ходил там по бащината си търговия само преди два месеца. Фронтът бе далече, всичко изглеждаше сигурно и непоклатимо. Ала преди два месеца... Разбира се, той не вярваше на Амировите приказки за някакъв предварително намислен капан, в който попаднал наивният генерал Гурко. На Филип бе ясно, че по някакви съображения русите внезапно бяха ударили към планинските проходи. Но по какви съображения? Защото, каквото и да говореха кореспондентите, нали руската армия на реката Лом не бе помръднала от началото на войната досега и нали (мислеше си Филип), макар и обградена, крепостта Плевен ще се държи, докато Русия разбере безплодието на своята кампания; или докато английската дипломация убеди западните правителства, че е дошло най-сетне време да кажат на царя, както през Кримската война: "Стига толкова! Връщай се!"...

Ако питаха Филип, той отдавна би рекъл, че е дошло това време. Ала ето, пристигаше известие, което объркваше всичките му предположения, караше го тайно да се съмнява и да се страхува. С каква цел рискува хората си руското командуване? Защото безсъмнено то преследва някаква цел! Може би блъфира, та да получи по-благоприятни условия при преговорите за мир, за които така настоятелно твори Сен Клер?.. Само догадки... и неизвестност...

И въпреки това сега Филип бе престанал да мисли какво носи утрешният ден. Друга, непосредствена и осезаема тревога неочаквано беше сграбчила душата му.

Цялата вечер той се чувствува засенен пред Маргарет от блестящия генерал Бейкър. Той не му завиждаше, не го мразеше, ала въпреки наложената на лицето си усмивка страдаше дълбоко. И ето, че най-неочаквано англичанинът бе напуснал приема и София; ето, че между Филип и Маргарет вече я нямаше смущаващата сянка на високопоставения съперник. Какво можеше да го спре по-нататък! Той пръв я покани за валс; държеше я в прегръдките си, въодушевен от щастие, танцуваше изискано, с увлечение, забавляваше я с духовитости и изобщо бе по-привлекателен от всеки други път въпреки тревожното известие за войната или тъкмо защото то витаеше из всички ъгли на салона. Ала веднага след валса поруменялата и развеселена американка танцува и е капитан Амир и тая незначителна случка стана начало на всички по-нататъшни Филипови терзания. Защо? Какво особено и подозрително можеше да има? Та Маргарет сигурно щеше да танцува и с мнозина други!.. Но на влюбения Филип се стори, че тя прие поканата с необичайно за нея смущение. Дали защото е турчин? - изненада се той и не ги изпускаше вече от очи. Адютантът силно я беше прихванал, въртеше я сред останалите двойки все на едно и също място и на бръснатото му лице се беше изписало изражение, което според Филип, обиждаше мисис Джаксън. Ала тя не изглеждаше обидена. Най-странното беше, че те танцуваха и не продумваха нито дума. Само от време на време се поглеждаха бързо, остро; и в такива мигове Филип чувствуваше погледите им като да минаваха през него самия - те го пронизваха и унижаваха. Но отде изникна тоя, питаше се той, преизпълнен с негодувание и ненавист към източения жилав османлия. Дявол го взел! Допреди малко го нямаше... И какво намира тя в такъв дивак като него?..