Стефан Дичев - Пътят към София

- Да. А до самонараняване? До самоубийство стига ли се?

Въпросите на Грин следваха един след друг. Те явно не бяха просто любопитство, целяха нещо, водеха нанякъде, и този негов видим интерес най-осезаемо стесняваше Климента. Как да се отдели тъкмо сега?

- Не, докторе, при нашите наблюдения не сме се натъквали на такива симптоми. И изобщо ние смятаме, че в случая изявата може да бъде само външна. От субекта към обекта.

- Да, и аз така смятах - кимна замислено Грин.

Братята Трюбнер се погледнаха бързо един друг. Изненада ли имаше в очите им? Недоверие? Страх, че са преварени?

- Вие? - попитаха те едновременно и с един и същи глас.

Грин издаде напред устни, размърда широките си плещи и рече сухо:

- Да... Напоследък и аз имах подобен случай. Прочее оня ден беше.

Оня ден? Кога ще е било оня ден, усъмни се Климент. Ала си припомни, че оня ден Грин бе само до обяд в болницата, че Амир и Сен Клер го бяха отвели неизвестно къде и си каза: Да, когато ни настигна файтонът, тогава ще е било!

- За нас ще е особено полезно да чуем! - рече единият от докторите Трюбнер.

- Любопитно наистина... Кажете, Грин! Но първом наздраве! Хайде! - чуха се вкупом гласове.

- Не, случаят не беше точно до алкохолно опиване - каза уклончиво Рандолф Грин, когато изпразниха чашите си. Той видимо не искаше да говори, но очите на двамата близнаци, светнали насреща му като прозоречни стъкла, го предизвикваха.

- Е добре - усмихна се той, разбрал внезапно опасенията им. - Работата беше много проста и изобщо нямаше научен характер... Някакъв човек трябваше да проговори.

- Да проговори? - повтори Климент, смътно озадачен и разтревожен.

- Налагаше се. Война.

- Руски шпионин? - рече Гайдани.

- Както и да е, това не е важно. Вие сами знаете, че изтезанията невинаги дават резултат при такива случаи. (Оня ден... Руски шпионин... Изтезания, повтаряше в себе си и втрещено го гледаше Климент). - Прочее, наложи се да помогна и аз. Сложих една комбинирана инжекция от Canobis indica, кокаин и още някои други източни наркотици...

- Но какви още? В каква дозировка? - запитаха един през друг близнаците.

Климент, затаил дъх, и не помръдна. Нима са го заловили?.. Заловили?..

- Важна е реакцията! - махна с ръка Грин. - Като вас, и аз бях уверен, господа, че ще проговори; че ще се избягнат тъй противните ми инквизиции, неизменно съпътствуващи войната. Знаете началното въздействие на наркотиците, а в случая комбинацията - още повече. Повдига се самочувствието, жестикулации... и най-вече в моя случай онова специфично повишаване на суетата, което води до прекомерна разговорчивост... (Как обяснява той, как обяснява!.. А съдбоносното сега е: Дяко ли е? Какво е казал? - гореше от вътрешен огън Климент, докато по челото му избиваха капчици студена пот).

- Струва ми се, докторе, че активността на изявата е в зависимост и от конституцията на пациента? - с едва удържан глас подпита той.

Ще се подведеш ли, Грин, ще кажеш ли?

- Да, основателно забелязвате, Буденов. Наистина, тоя... въпросният, да, той изглеждаше устойчив, дори много устойчив мъж - здрав, як, набит, един типичен български селяк; да имаше най-много четиридесет години... (Той е! Дяко... Всичко пропадна... И Климент мигновено хвърли поглед към брат си, но Андреа не беше вече в дъното на стаята. Къде ли е отишъл? Трябва да се махнат оттук час по-скоро. Да бягат... Не, не, важното сега е какво е издал Дяко?)

- Но вие нарочно засилвате любопитството ни, любезни Грин! - рече нетърпеливо Гайдани.

- Наистина?.. Проговори ли вашият... Няма ли име той? - засипаха се въпроси.

- Проговори, да... (Проговорил!.. Издал!.. И сега? Но защо не са ни арестували още?)

- В това именно е особеното - рече англичанинът, увлечен в собствения си разказ. - Да, интересен феномен, който ето вече два дни ме занимава. Господа Трюбнер, имайте го предвид... Казах, че проговори, и то без тремор, съвършено ясно... Ала същественото бе, че той го съзна, господа!

- Как... съзна?

- Съзна, че започна да издава отде е получил сведенията... (Издал!.. Издал!.. Издал!).. И тъкмо в мига, в който щеше да изкаже имената... да, тъкмо в тоя миг, когато според вашите изучвания, господа, а и според мен активизирането можеше да бъде само външно...

- От субекта към обекта...

- Да... Тоя... въпросният, докопа отнейде нож и го заби в сърцето си.

- Невъзможно!..

- Факт - потвърди с глава Грин. - Според теорията, той би трябвало да промуши някого от нас, нали? Но теорията е едно, а ето, практиката друго! Търсете сега обяснение!.. Буденов, вие ни напускате?