Стефан Дичев - Пътят към София

- И все пак те намират да ядат нещо, нали? - попита един от кореспондентите, който бе извадил бележник и бързо записваше.

- Ядат - варена царевична шума... смлени кочани... буренаци... чукани, лозови стебла... Скоро и това ще го няма. По улиците блуждаят подивели хора... скелети. Обитателите буквално на цели къщи са измрели... И никой изобщо не погребва мъртвите. Най-много да ги хвърлят в Тученица.

- Река ли е това?

- Да, река. И от нея пият вода.

- Но тогава... епидемии?

Гей поклати глава.

- Много право казахте, фон Тийл! Епидемии - коремен тиф, петнист, холера... всичко наедно. Не може да се различи и никой не го различава. И изобщо въртележка гробище...

- А нашата санитарна мисия? Мисля, че там все още са доктор Мар лей, доктор Портър... сър Едвин Арнолд е там рече бързо един от по-младшите офицери, англичанин.

- Да, да - оживиха се и други. - Там е и мисис Една Мур... и старият доктор Грейвз...

- Прибавете и моя приятел Мак Довен - каза усмихнат Барнаби. - Жив е, дяволът, нали, Гей, сигурен съм, че на него нищо не може да се случи!

- Да, жив е - отвърна кореспондентът. - Портър и сър Едвин се опитаха да избягат заедно е двама французи, но разбра се по-късно, че Гурковите гвардейци ги заловили... Колкото до Мак Довен, да, той е жив, но и той като Марлей захвърли лекарската чанта и сега е в щаба на маршала. Мисля, че е бил запасен капитан като вас?

- Да, наедно сме служили!..

- И изобщо от лекари Плевен вече не се нуждае. Самият град е изолиран от позициите - има строга заповед никой, да не влиза в него. Там важи вече само правилото на Осман паша.

- Какво правило?

- Много ясно правило, господин Барнаби. "Когато ти остава само да се биеш, няма да се интересуваш от тила"!

- Велико правило! - извика един от турците зад Андреа.

И други потвърдиха: да, тия думи ще останат в историята.

- Може би - кимна мистър Гей. - Но великите думи са едно, а да гледаш как хиляди хора умират пред очите ти, просто така, умират, без да се сражават, обградени, затворени... обезумели от ужас и глад... Не, аз предпочетох да не съм там. И изобщо, благодаря, наситих се вече на войната! Човек понякога се пита къде е коренът на всичко това? Може би ще ми отговорите, господин Барнаби?

- Не, не съм в състояние, драги Гей! Пък и аз не си задавам такива въпроси. Единственото, което ме интересува в момента, то е как да се промъкна там. Да изпитам! Да видя! Това е моята страст... А, ето, тъкмо навреме! - извика Барнаби, целият просиял, и след неговия вик погледите на всички се извърнаха към големия салон.

Хванати под ръка, потънали в приятелски разговор, през портала влизаха генералите Бейкър и Шакир паша. Когато Андреа ги видя и позна в къдробрадия турчин човека, който вчера сутринта го бе заговорил и който повторно вече влизаше в живота му, той отново си помисли за смисъла на тая среща. Имаше ли наистина нещо фатално? Не, сега не му се струваше да има. Просто пътищата им пак се бяха кръстосали. Но в него наистина личи някаква промяна оттогава, мислеше си Андреа и напрегнато го наблюдаваше. Добил е самочувствие... свикнал навсякъде да му се кланят... И не е малко - за пет години от бинбашия да станеш ферик! За вярна служба... Добре, да падне Плевен, ще видим каква ще му е службата!..

- Добър вечер, господа! - поздрави със сдържана любезност Шакир в отговор на поклоните, с които го срещнаха. - Радвам се да ви видя пак, драги Барнаби! О, маркизе... Господа...

Но дългият Барнаби не го остави да продължи.

- Идете навреме, паша! - извика той и най-свойски се изпречи пред турчина, сякаш наистина само него бе чакал. - Тъкмо да разрешите спора с тоя невъзможен Гей! Но, за бога, той наистина е пацифист, таен враг на империята ви и може би е в роднински връзки с руския царски двор!

- Любезни господин Барнаби, вашите думи могат да окачат и светеца на въжето...

- Оставете го, Гей! - намеси се, като се смееше, Бейкър. - Вие познавате Фреди, струва ми се.

- Но негово превъзходителство, генерале...

- Бъдете спокойни! - кимна Шакир. - Имах случай още в Англия да се опозная с нашия общ приятел! Ще бъда щастлив, ако мога да ви услужа, драги мой Барнаби!

- Обещавате?

- Обещавам!

- Благодаря! Господата са свидетели!.. И така, нашият скъп мистър Гей изглежда тъй се е стреснал при напускането на Плевен, че знаете ли какво твърди?

- Очаквам да чуя.

- И с основание, паша. Твърди, че никой не би могъл да проникне отново в крепостта!

Лицето на Шакир не измени цвета си, но несетно се напрегна и стана твърдо.

- Е? - подкани го той с малко по-висок глас от обикновено.