Стефан Дичев - Пътят към София

- Ще мина и без него! - каза с неочаквана грубост Андреа. Без да й се поклони и без да повика брат си, той тръгна към вътрешния салон на консулството, съпроводен от бързите любопитни погледи на Джузепина Позитано и Жаклин де Марикюр. Те се бяха спрели с едрия Джани бей, известен с галантността си в дамското общество, смееха се на някаква негова шега и не изпускаха от очи господата, които минаваха край тях.

Андреа не ги и видя. Барони, графове, маркизи, изреждаше в себе си той възбудено и ожесточено. Че как няма да се замае главата й!.. Какво общо има тя вече с нашите еснафлии, със скромните търговци... с даскалите като мен... Като мен? - повтори Андреа изненадан, че се нарежда в пренебрегнатата поредица, и в същото време съзна, че не споменаването на барона го беше засегнало, а името "Леандър", което тя бе произнесла преди това с толкова интимност и топлота.

Да вървят по дяволите и тя, и нейният Леандър, рече си гневно той и влезе във вътрешния салон, сиреч в Зимната градина, както покрай мадмоазел Д'Аржантон всички наричаха това отделение на консулството.

В Зимната градина имаше само мъже; чужденци и турци, те пушеха и бяха така залисани в разговор, че никой от тях не забеляза приближаването на Андреа.

Както в големия салон, и тук разговорът се водеше по французки.

Някакъв измършавял мъж с много сини, хлътнали очи и рижава брадичка, когото наричаха мистър Гей и който както Андреа скоро разбра, беше кореспондент на "Дейли Телеграф", пристигнал снощи от крепостта Плевен, разказваше сега своите премеждия. Наследникът на многото титли Фред Барнаби често го прекъсваше с насмешлив и небрежен израз на лицето. Между тях двамата стоеше дребничкият маркиз Позитано. Маслинените му очи нетърпеливо се връщаха ту към единия, ту към другия, той едва се сдържаше да се намеси и току правеше някакъв знак с ръка, сякаш бе съдник и определяше кой колко да говори.

Мършавият мистър Гей казваше:

- Не, господа, уверявам ви, наистина е невъзможно! Най-малко пред вас бих си позволил да сантименталнича, господин Барнаби...

Маркизът махна с ръка и Фреди, като да чакаше тоя знак, веднага прекъсна кореспондента.

- Вашият успех ви опровергава, Гей!

Позитано пак махна.

- Моят успех... Уви! Не успех, а чиста случайност, любезни господин Барнаби! Ние просто вървяхме с Хасан наслуки, да, и нямахме други изход. Шанс. Ако не беше мъглата, непременно щяха да ни заловят. Обръчът е така сключен около Плевен, господа, и продължава да се затяга...

- Ето, казахте го! Мъглата - а тя не е случайност, нали?

- Добре, признавам! Не е случайност, доколкото се възползувахме от нея. Но ако я нямаше? Или ако се беше дигнала?.. Господа! Излишно е да ви разказвам колко на гъсто са вече руските редути и траншеи. Първи пръстен... втори... трети... А за мъглата, господин Барнаби, в случая тя съвсем не дава такива предимства, каквито предполагате. Вероятността да не скочите в някой руски окоп е едно срещу хиляда!.. Не, решително не ви съветвам!

- Благодаря, Гей! Все пак аз ще опитам! Щом вие сте могли да се измъкнете от крепостта, защо пък аз да не се вмъкна в нея?

- На добър път, сър! - дигна острите си рамене кореспондентът. - Аз се радвам, че съм тук!

Маркиз Позитано направи пак обичайния си знак, но никой не се обади. Спорът заплашваше да загасне и той побърза да го раздуха.

- Може би почитаемият господин Гей ще ни обясни откъде иде неговата радост? - подхвърли той, врътна лице и прелъстително се усмихна.

- Не, по-добре да не се впускам в обяснения, маркизе.

- Професионален егоизъм - рече насмешливо Барнаби. А един от немските кореспонденти, едър блондин с приятна външност, прибави:

- Колегата Гей предпочита първом да излезе във вестника си, господа. За това му плащат в края на краищата!

Мъжете наоколо се разсмяха. Едничък Андреа слушаше със затаен дъх.

- Да - рече Гей. - Фон Тийл е безусловно прав. Той също едва ли би разказал на другите кореспонденти своята новина. Но аз ще удовлетворя вашето любопитство, господа - прибави той и гласът му внезапно стана неприятен.

- Внимание, господа! - извика Позитано. - Драги Гей, ако обичате, извърнете са малко насам - нашите приятели Мусафер бей и Ахмед Шюкри, вярвам, се интересуват не по-малко от останалите...

Погълнатият от мисли мистър Гей не го чу или се престори, че не го е чул, запали цигара, всмукна и с издишването каза:

- Говорят за Дантевия ад и за деветия му кръг... Луцифер и... забравих ги вече. По-право, избледняха в ума ми през тия няколко месеца, които прекарах в Плевен.