Стефан Дичев - Пътят към София

Когато вечерта на приема двамата братя Будинови пристигнаха пред консулството въпреки протестите на Андреа Климент бе наел файтон, под окачения на гредата фенер, дето се вееше и французкото знаме, се виждаха вече десетина други файтони. Окуражени, че не са първите гости, те влязоха бързо в антрето на консулството, дадоха връхните си дрехи на неузнаваемо издокарания бай Пешо Калимерата, който изпълняваше ролята на гардеробиер, и след като Климент каза на брат си няколко предупредително - назидателни думи, на които Андреа сопнато отвърна: "Ти гледай себе си. Не се грижи за мен...", пристъпиха в силно осветения салон.

Там вече блестяха тоалети и униформи.

Макар на поканените да бе казано, че тоя прием е "едно малко тържество по случай щастливия рожден ден на госпожица Сесил", гостите чувствуваха, че Сесил е само поводът. Истинската причина, според техните разбирания, беше войната с нейната скука и с непрестанната нужда хората да се срещат и да научават все нови и нови сведения, за каквито жаднееха не само надошлите в града многобройни кореспонденти, но и членовете на мисиите, още повече консулите, чиито задачи напоследък бяха едва ли не само тия.

Консулът Леге и майка му бяха наблизо и разговаряха с двама военни.

- Сухичкият вляво е граф Тибо, наблюдателят на австро-унгарския щаб - прошепна веднага Климент.

- Срещал съм го по улиците - отвърна Андреа, за първи път попаднал в такава обстановка.

- Другият е германец, специалист по оръдейна техника, някакъв "фон" беше и той. Нали знаеш, че турците имат Крупови оръдия; изпитва ги... А, консулът ни видя. Ела, трябва да поздравим!

- Чакай да се махнат офицерите...

- Ей ги, те се отдалечават!

Двамата братя се отправиха към Леге и майка му, който вече ги очакваха, любезно усмихнати.

- Добър вечер, господин консуле! Моите най-дълбоки уважения, госпожо! Поздравявам ви с празненството! - кланяше се и говореше с лекота Климент.

Той целуна ръка на мадам Франсоаз. Наведе се да целуне ръката й и Андреа.

- С господата вече сте се срещали, мамо! - припомни й настойчиво Леге.

Без да се насилва, с привичната опитност на светска дама, тя се усмихна, без да отвори уста, сякаш казваше: "О, да... да"... Но синът й прибави:

- Вчера при разходката. Спомнете си, мамо, ние спряхме файтона!

- Ах, сънародниците! - Гласът на мадам Франсоаз не се промени, но нещо в очите й потъмня и това не отбягна от погледа на сина й.

- Господинът е доктор Будинов, нашият домашен лекар...

- А, това бяхте вие... Сесил преди малко питаше дали сте дошли!..

- Къде е тя, госпожо?

- Тук някъде с гостите... И вие ли сте лекар, господине? - обърна се тя към Андреа, заинтригувана от неговото мълчание и от хубавото му лице.

- Младият господин е брат на доктора, мамо.

Леге не знаеше със сигурност каква е професията на младия Будинов, но искаше му се да го представи така на майка си, че да й направи по-силно впечатление (ето сънародниците на Неда!). Внезапно се сети. Бе препращал някога чрез консулството писмата на тоя младеж до родителите му и от родителите му до него.

- Представете си, този млад човек е пътувал, твърде много, мамо... Предният изток, Месопотамия, Персия, нали, Будинов? Мисля, и Индия?

- О, пътешественик! - плесна с изтънелите си пръсти мадам Франсоаз. На обилно гримираното й лице тоя път се изписа непресторено оживление. - И толкова млад! Любопитна съм!..

Андреа бе ходил най-далече до Багдад и изобщо глупаво му се струваше да наричат пътешествия скитничествата му през ония объркани, отчаяни години. Но той бе дошъл на приема не само да научи новини, подхождащи за Дяко, а и да се надсмее на това суетно общество, което мразеше и към което въпреки омразата си проявяваше остро любопитство.

- Земното кълбо е твърде голямо - рече той небрежно, като умишлено остави думите на консула без опровержение.

Ала Климент ясно си представи в каква задънена улица може да попадне брат му, ако разговорът се затегне, стрелна то с поглед и бързо се поклони.

- Позволете!.. Ще идем да поздравим и госпожица Сесил! - каза той.

- Много мило... мисля, че отидоха към бюфетната... Ще се видим пак!

Влезли бяха нови гости и Леге се отправи любезно към тях. Беше леди Стренгфорд с доктор Грин и мис Пейдж, главната сестра на английската болница, възрастна, строга личност; а с тях и още една жена в тъмна рокля, на средна възраст, дълголика, с очертани скули и тъжни очи. Тя беше българката Филаретова, руска поданица покрай мъжа си, покойния учител Сава Филаретов; в нейната богато подредена къща живееше леди Стренгфорд. Вдовица като нея, високопоставената англичанка изпитваше неприкрита симпатия към тая интелигентна мълчалива жена и често я водеше със себе си. Братята Будинови бяха в близки връзки със своята сънародница и щом я видяха, кимнаха й отдалече. Тя им отвърна с примирена усмивка.