Стефан Дичев - Пътят към София

- Каква хубава вечер! - каза тя. - А тоя ваш несръчен лекар ми предписа цели два дни стоене в къщи!..

- Наистина, да повикам някой от английските лекари, госпожо Джаксън... Или доктор Гайдани от италианската мисия?

- Не, благодаря, драги Филип! Мисля, че ще мина въобще без всякакви лекари.

- Така е най-добре! - съгласи се той веднага, сладостно изтръпнал от двете думички "драги Филип", които тя тъй непринудено бе произнесла.

Развълнуван, тържествуващ, той влезе след американката в къщи, дето предстоеше "тяхната вечеря", забравил сестра си, която остана още известно време вън, на двора, в тихата есенна вечер, сама и самотна, заплетена в противоречията на чувствата си, които накърняваха гордостта й и прибавяха на любовта й към Леандър Леге някакъв тръпчив и неочакван, вкус.

Умно постъпи Бейкър, мислеше майор Сен Клер и едва задържаше прозявката си. Трябваше и аз да се измъкна с него... Колко часове вече изгубени на вятъра! И какво решават? Все същото! Два батальона отсам, три батальона оттатък... Няма замах, няма... Всички чакат от Истанбул; а там още по-голяма бъркотия!.. Да, да, трябваше да изляза и аз...

Той отхапа края на нова пура, сложи я между тънките си устни и известно време я държа, без да я запали. От всичко, можеше да се откаже, ала не и от тъй любимите за него честерфилдски пури. Наистина, тютюнът беше вирджински, но марката, да, марката, и тоя аромат, в който имаше нещо строго и старинно, о, те му спомняха за дома, отдето бе излязъл преди много години... Милият, стар Честерфилд!.. Бейкър му подари цяла кутия от своите оскъдни запаси и той от душа; му беше благодарен. Но ето, че Бейкър се измъкна, а Сен. Клер седеше в конака, пушеше и вече едва ли отдаваше някакво значение на това, което офицерите край него говореха.

- Нужни? Добре. Прехвърлете ги в Лютиково. Пет табора, мустафъз - чуваше той като в просъница точния нервен глас на Мехмед Али. Дори само по тона можеше да го познае. Немец. Помохамеданчен, харем има, а немец. Так-так-так!..

Всъщност колко малко се менят хората, отпуснато разсъждаваше Сен Клер и смучеше пурата си, спрял очи на маршала.

Нисичкият Мехмед Али седеше в огромното кресло зад позлатената мютесарифска маса и бе толкова дребен и незабележим, че прозрачното му русобрадо лице, прихлупено от морав фес, някак неестествено се подаваше иззад разгънатата пред него карта. Наоколо в задимения кабинет се бяха разположили дванадесетина висши офицери, турци и английски съветници; те пиеха кафе, пушеха и както се струваше на изморения Сен Клер, имаха намерение тука да нощуват.

- А... ако позволите... за артилерията, ваше високопревъзходителство? - обади се някой.

- Артилерия?

- Че ние нямаме нито едно оръдие! - рече плачевно гласът.

- Генерале, обяснете!

Въпросът беше за Шакир паша.

- Две полеви батареи са дадени на тяхно разположение - каза веднага той. - Намират се в Дерманци. Но те се суетят, не ги извозват.

Както външността, и гласът на Шакир беше стегнат, делови. Тоя турчин му се нравеше. И на Бейкър се нравеше (те се познаваха отпреди). Де да бяха всички такива!..

- Какво ще отговорите, полковник? - попита строго маршалът. - Какво чакате?

- Нямаме коне, ваше високопревъзходителство.

- Реквизирайте!

- И пътищата... Пътят до Дерманци!..

- Поправете ги.

- Трудно е... Реката... моста...

- Война, полковник!

Без да погледне, Сен Клер знаеше, че в сините очи на маршала има презрение. И основателно, мислеше той. О, какви говеда са това! Трябва да ги мушкаш... Но как не умеят да прикриват чувствата си тия немци!

- Да минем на позицията при Ябланица, ефендилер! - чу той отново гласа на маршала. - Генерале, имате ли да докладвате?

- Положението там е сравнително най-добро, ваше високопревъзходителство. Руснаците неблагоразумно са се врязали и нашите две крила заплашват с обкръжение техния център. Ето, тука и тука!

Шакир се бе надигнал и сочеше на разпростряната карта.

Неговото лице, чернооко, издължено, бе така различно от безплътното лице на началника му, че Сен Клер не можеше да не ги сравни.

- Току-що получените по телеграфа сведения ни известяват, че колоната на техния Дандевил подготвя отстъпление, ефендилер! - прибави Шакир и радостните нотки в тона му накараха всички да зашумят.

- Слава на аллаха! - извика от дъното дрезгав, развълнуван глас.

- Да бъде!.. Да бъде!..

- Ободрително известие! - усмихна се и маршалът. - Телеграфирайте: черкезките полкове Фетие и Селимие веднага да подсилят пехотните части при Ябланица и в случай, че руснаците отстъпят, да ги преследват до новите им позиции.