Стефан Дичев - Пътят към София

- Нека ги обкръжат! - каза мълчалият целия следобед мютесариф, който изпълняваше и длъжността комендант на града. Той седеше от другата страна на Мехмед Али, дебел, тромав, смучеше наргилето си и само понякога изваждаше из устата си цицката му, та да погълне някоя и друга глътка въздух.

Маршалът го погледна изненадано и кимна.

- Желанията ни са общи, паша! - рече той. - Други въпроси има ли, ефендилер?.. Нашите приятели да прибавят нещо? - попита той с нов, много по-любезен и не заповеднически глас.

- Не - поклати сухата си глава полковник Аликс, който седеше точно срещу него.

- Тогава благодаря, господа. До утре сутринта!

- Ако може аз да предложа!

Гласът на Джани бей. Сен Клер ядосано извърна глава. Как не им омръзна!..

Едър, с къс врат и остра черна брада, помощникът на коменданта се бе надигнал от стола си и приличаше на мечка стръвница, изправила се на задните си крака.

- Става дума за тила, ваше високопревъзходителство.

Сен Клер неволно наостри уши.

- Напоследък на няколко пъти залавяме шпиони! - продължи Джани бей и силният му глас изпълни целия кабинет. - Българи, разбира се. Промъкват се през фронта и хайде от село на село, дотук!

- Е, какво?

- Смятам, ваше високопревъзходителство, че е крайно време да предприемем нещо!

- Конкретно говорете, бей.

- Българското население, това, дето е зад фронтовата линия, да се прогони! Да няма шпионите им къде да се крият.

Чуха се одобрителни възгласи.

- И фронтът ще се заздрави... Да се изгорят... За четите трябва... Да няма! - зашумя отведнъж целият кабинет.

- Второто е за градовете! - надвика всички Джани бей. - За София главно.

- Същата мярка?

- Оттук може и да не се прогонва цялото население - рече разпалено помощникът на коменданта. - Важно е краката им да пречупим... Да няма отде да събират сведенията си московските агенти. Като откараме първенците, ще се изплашат!

- Тоя въпрос ще бъде обсъден отделно - рече Мехмед Али. - Друго? Добре. Сутринта продължаваме по снабдяването. Свободни сте до утре, господа. Благодаря ви!

Офицерите шумно наставаха и тръгнаха да излизат.

Изправи се и Сен Клер, но макар да изглеждаше все тъй безучастен, нехаен, от предишната му незаинтересованост не бе останало помен... О! Той добре бе разбрал думите на Джани бей. Той ясно съзнаваше: тия думи по-малко целят българите, отколкото него самия... Да, да! Решил е глупакът да му се наложи. А какво ще излезе? Какви ще бъдат резултатите?

Днес на обяд те се бяха скарали. Не с викове. Не с обвинения. Но той бе почувствувал мрачния затаен поглед на турчина, който казваше: заради твоите фантазии и инжекции пропадна всичко! Ти стана причина да изтървем гяурина... Да. Сега беят искаше да му върне, като прокара чрез Мехмед Али отдавнашния си план... И само заради тоя останал непознат агент ли е всичко? Заради предположението на Сен Клер, че източникът на сведенията може да е и някой висш турски офицер? А не му ли бе показвал Джани неведнъж, че не може да го търпи, че не иска да изпълнява нарежданията му - той, полковника, на него, майора!.. Бивол... наистина, тъп и късоглед бивол! - наричаше го в себе си Сен Клер, като гледаше как Джани бе препречил пътя на нисичкия маршал и още по-разпалено го увещаваше. А ако все пак го убеди?..

Сен Клер незабелязано ги приближи.

- Тъкмо вие ми трябвате, майоре! - видя го немецът. - Искам да чуя и вашето мнение по тоя въпрос?

- Извинете, по кой въпрос?

- Става дума да се очисти тилът. И за София.

С крайчеца на окото си Сен Клер видя как помръкна разгорещеното лице на бея.

- О, да! Интересна идея!

- Вие я възприемате! - изненада се Джани бей.

- Разбира се! Като мярка, която ще пресече проникването на руските агенти... За съжаление виждам две неудобства - усмихна се по обичая си майорът.

- Именно?

- Боя се, че... ако се пристъпи към една такава мярка, сиреч ако се обезлюди тилът, армията би се лишила от необходимата й работна ръка. Имам предвид пренасяне на муниции, копаене на окопи... пътищата...

- Ние можем да задържим толкова българи, колкото ни трябват - възрази Джани. - Можем да ги охраняваме!

- Разбира се! Съгласен съм с вас, бей!

- Какво е второто ви съображение? - попита маршалът.

- Не. То не е от военен характер.

- Все пак... Доизкажете се, ако обичате.

- Става дума за София, пък и при вас, в щаба, е същото. Чужденците, ваше високопревъзходителство. Кореспондентите.

- Че ние за тях ли ще мислим! Ние водим война на живот и смърт!

- Не го прекъсвайте, полковник! Майоре?