Стефан Дичев - Пътят към София

- Да, спомням си, Леандър: при всички обстоятелства! А след това? В какво положение ще се намирам след това аз? Ще ме гледа ли по-добре тя?

- О, как без нужда ме измъчвате вие двете! Брат ви ми е свидетел...

- Не, не продължавайте, Леандър! Не обещавайте! Аз нямам нужда от свидетели, за да вярвам... Ще дойда... ще дойда, щом държите... Ще изтърпя отново всичко!..

- Не знаех, че било така сложно между вас - с облекчение и насмешка рече Филип. Но усмивката му замръзна на устните.

Къщната врата се бе отворила и съпровождан от мисис Джаксън, по плочника към тях приближаваше високият генерал Бейкър. Златните му нашивки святкаха във вечерната здрачевина.

- Ако не се лъжа, господин Леге? - каза той приветливо, разпознал французина. - Госпожицата е вашата сестра, нали, Задгорски? Много ми е приятно!

- Добър вечер.

- Радвам се да ви видя пак, генерале!

- И аз, господин консуле!.. Как е госпожа Леге? Добре? Поздравете я. Много мила майка имате, господине. Ако знаете само как геройски се държа при нападението на черкезите...

Той размени поглед с Маргарет и се усмихна, припомнил си страха на старата дама.

- А пропо, за черкезите, казахте. Какво става с тях, Валентин?

- Какво да стане, Маргарет?

- Искам да кажа, открити ли са вече? Арестувани ли са?

- Не знам подробности - вдигна високите си рамене Бейкър. - Не съм виждал от сутринта Джани бей... Вие, кореспондентите, наистина сте любопитно племе!

- Професия, генерале! И все пак бих помолила...

- С удоволствие! Ще поискам от бея да ме информира. Можете да разчитате на мен.

- Не е нужно, драги - вмеси се неочаквано Леге и приятният му отчетлив глас бе необичайно остър и сух. - Аз бих могъл веднага да осведомя госпожата.

- Много мило от ваша страна, консуле!

- Да, арестувани са. Но не черкезите.

- Как не черкезите?..

- Арестувани са селяните от изгорялото Горубляне. Четиридесет и трима души.

- Невъзможно! Невъзможно!..

- Всичко е възможно - рече Леге: - Не сте били миналата година тук, при въстанието, щяхте да видите палежите и тогава нищо нямаше да ви учудва, уважаема госпожо!

- Струва ми се, че сте прекалено строг към нашите приятели! - каза равно и дори по-любезно отпреди генералът, но след неговите думи Неда цяла трепна и блесна с очи към брат си, после към Леге. - При условията на едно подбудено отвън въстание... И на една явно грабителска война - продължи Бейкър - може да се появят ексцеси, разбира се. Важно е, струва ми се, голямото. Не трябва да бъдем хладнокръвни към насилията от международен размер и да оплакваме със сантиментални сълзи произшествията тук и таме...

- Да - рече с ирония и горест Леге. - Вие сте прав, генерале. Живеем в един свят, дето, измерена с международна мярка, трагедията на тия четиридесет и трима нещастници е капка в морето. Така ли да го разбираме?

- Политика - кимна Бейкър. - А колкото до селяните... - Но вие знаете, че те са невинни, генерале! - извика Маргарет. - Трябва да се направи нещо! Още веднага...

- Ол райт! - прекъсна я рязко и предупредително Бейкър. - Ще говоря с Джани бей, смятайте въпроса уреден... Да ви откарам ли в клуба, консуле? - промени той изведнъж разговора.

- Не, благодаря. И аз съм с файтона си. Надявам се, не ще забравите за приема вдругиден, генерале? Госпожо Джаксън, особено ще бъда щастлив?

- Уви! - разпери трагично ръце Маргарет и после се разсмя. - Тъй много препоръчваният от вас лекар ми заповяда да не напускам стаята, господине!

- Болна?.. Наистина, ще съжаляваме!

- Вие най-добре се прегледайте и при някой от нашите лекари, Маргарет! - посъветва я Бейкър.

Те се сбогуваха. Леге задържа ръката на Неда.

- Лека нощ! И пропъдете от ума си ония мисли, скъпа! - рече той, останал за миг насаме с нея.

Тя поклати отрицателно глава.

- Вие сам разказахте за моите нещастни сънародници, Леандър... И видяхте насмешката и пренебрежението на генерала, нали? Ето в какво положение съм аз сега... в какво положение ще бъда...

- Но това са глупости, халюцинации! Как можете наистина да говорите така, Неда? Дори и тия нещастници имат надежда, че някой ден ще се свършат теглата им... А вие, вие, която, сте така щастлива!..

- Обещах - каза тя и дръпна ръката си. - Ще удържа обещанието си, ще дойда.

- Лека нощ тогава, скъпа!

- Лека нощ, Леандър.

Той и кимна, усмихна й се и забърза към файтона си.

- Е, уреди ли се всичко? - попита с упрек Филип, когато тръгнаха към къщи.

Неда не отговори. Затова, пък се чу ниският предизвикателен смях на мисис Джаксън, която бе избързала напред, на сега се бе спряла да ги дочака при стъпалата на къщата.