Стефан Дичев - Пътят към София

Защо бяха тия думи? Вземала ли бе праховете или го иронизираше? И какво означаваше въпросът й: а вие? Да му напомни за унижението?.. Той погледна голите й заоблени рамене, отпи глътка от виното си.

- Радвам се, че ви виждам здрава, госпожо Джаксън! - каза той и тя отмина в компанията на Филип и генерал Бейкър, развеселена и поруменяла от шампанското, разкошна, както бе казал Андреа, с огнените си коси и плътно прилепналата бакърено зелена рокля, и все пак прекалено самоуверена и себична, за да страда той за нея.

Той се сети за Андреа и мигновено го потърси с поглед. Къде е? Какво прави? Залисан в разговори, докторът го бе забравил и сега с ужас го откри в дъното на бюфетната, до масата с вина. Беше се облегнал о стената, наливаше си сам шампанско, усмихваше се някак многозначително и пиеше на малки глътки с видима наслада. Но какво прави той, ще се напие! - не отделяше от него очи Климент.

Той направи знак на брат си да дойде при него, но Андреа само поклати отрицателно глава и отдалеч дигна чашата си за наздравица.

Как да го остави? Как! Напие ли се, скандалът е неизбежен - познава го!

- Извинете, Сесил! - освободи се бързо от тънката й ръчичка Климент.

- Но къде отивате, господин докторе?

- Един момент... Сега ще се върна!

Той се откъсна от нея и си запробива път между гостите, като се кланяше наляво и надясно. Ала едва беше преполовил пътя до брат си, когато така познатият глас на доктор Грин произнесе името му съвсем наблизо:

- Ето и моя асистент Буденов... Елате и вие, млади господине!.. Елате да се поучите и вие!..

Вместо обичайното пренебрежение в поканата на Рандолф Грин се чувствуваше шеговита разпаленост. Как му действува алкохолът, помисли Климент, като видя неговото зачервено лице на булдог. Подсетен, той веднага погледна към брат си. Но беше заинтригуван от думите на англичанина; изглеждаше, че става реч за нещо интересно, защото край Грин, освен лекарите от болницата на леди Стренгфорд бяха още доктор Гайдани от италианската мисия и двамата германци, близнаците доктор Петер и доктор Паул Трюбнер. Всички се намираха в повишено настроение, държаха в ръце чаши и нямаше съмнение, че разговорът им е почнал именно от шампанското, тъй като единият от близнаците Трюбнер разправяше за някакви свои наблюдения върху алкохолното опиване.

- Става дума за Ebrietas в неговата патологична форма и доколко е уместно такива случаи да се вземат предвид при съдебномедицинската практика - сметна за свой дълг да поясни вторият от докторите Трюбнер.

Климент кимна и оня, първият, говорившият, продължи:

- До известна степен това състояние напомня хипоманиакалното при циркулационната психоза, господа! Но аз вече казах преди: патологичното опиване е негова психотична разновидност.

- Да. И в какво се изразяват симптомите, Паул? (Тогава другият е Петер, съобрази неволно Климент).

- В разтормозването, Гайдани! Най-често то започва от незначително количество алкохол. Ето, просто една чаша... При това симптомите наистина са несравнимо по-ярки. Силна възбуда, рязко изразена агресивност, обща оглушеност на съзнанието, желание да се говори, да се крещи...

Разговорът ставаше все по-тягостен за Климент. Той никога не се бе интересувал особено много от психиатрия. Още по-малко от разновидностите на пиянството, което винаги го бе отвращавало. При това всяка дума на наблюдателния Трюбнер му напомняше Андреа и че трябва колкото може по-скоро да иде при него. Ала как да се измъкна, мислеше си той. Грин сигурно ще свие презрително устни... Да беше наблизо Сесил!.. Но при Сесил бе дошла Неда; кръгът там се беше разширил с генерал Шакир, с леди Стренгфорд и Джузепина Позитано... (Климент не можеше да знае колко много възлага Леге на тоя все по-разширяващ се кръг, дето Неда блестеше със своята младост и с очарованието на още момичешкото си държание). А в дъното на стаята брат му продължаваше да си налива шампанско и да се усмихва сам... Защо го взех, ядосваше се Климент. Защо се съгласих... Не, да мисли, каквото си ще, Грин - трябва да ида при него!

А Рандолф Грин казваше:

- Споменахте за желание да се говори, Трюбнер. Говорът ясен ли е? Разбираем?

- Не особено, докторе. Налице е тремор на езика. Това, разбира се, води до разстройство на речта...

- Алкохолна псевдопарализа! - поясни късо другият Трюбнер и Климент пак обърка кой беше Петер и кой Паул.

- А "рязко изразената активност"?

- Неочаквани... непредизвиквани насилия... Побоища...

- Желание за убийство - допълни пак другият Трюбнер.