Стефан Дичев - Пътят към София

Както своите сънародници, и капитан Амир, докато слушаше самоуверените, разпалени намерения на главнокомандуващия, силно се вълнуваше, кимаше и вярваше, че всичко ще стане тъкмо така, както го казва Сюлейман. Ала в същото време той все пропъждаше от ума си някаква натрапчива мисъл, която отново и отново се връщаше, раздвояваше неговото съзнание и му пречеше да слуша.

Беше на третия ден, след като авангардът на главната руска колона се бе придвижил с боеве към селото Негошево (същият оня малоброен авангард, който, да прикрие слабостта си, запали хилядата огньове). Телеграфната връзка с Шакир бе прекъсната. Разузнавателни отряди носеха все по-тревожни сведения. - Някои казваха, че и шосето е прекъснато; други твърдяха, че при селото Яна са се появили нови руски части... Но както винаги, Сюлейман беше оптимист. Неспокойното му въображение откриваше възможности. Той имаше вече готов план за действие. И така разпалено го излагаше, така го потапяше в своята ненавист към московците и го подсигуряваше с доверието си към всевишния, че Амир въпреки смущаващата го мисъл вярваше и се вълнуваше от неговите думи, макар да знаеше, че те понякога изопачават истината или направо я подправят, сиреч, че бяха само думи.

- Ето, да вземем поред - говореше седналият на дивана Сюлейман. - Да разсъдим първо какъв може да бъде броят на нашия неприятел?..

Мъжете в стаята се размърдаха. Англичаните край генерал Харис нещо тихичко си споделиха и си кимнаха един друг. Нищо не отбягваше от погледа на Амир - дори и това, че Сен Клер вече не се подсмихваше. О, Сен Клер! - възкликна в душата си той и щеше да се изкуши и да тръгне по тази нишка на мислите, защото с цивилния майор напоследък бе свързано името на хубавата гяурка, която така му беше оживяла на сърцето. Ала в същия миг главнокомандуващият се пресегна, остави празната кафена чашка на ниската масичка и продължи с натрапчив глас:

- По донесенията, които получаваме, броят на нашия неприятел може да се определи най-различно. Да допуснем, че са десет хиляди... Или нека да бъдат петнадесет хиляди, двадесет да бъдат. Приемам ги двадесет и пет... Двадесет и пет! - наддаваше той, сякаш у него се беше събудил някой от еврейските му прадеди търговци. - Ето картата... Приближете картата, полковник!.. Да, ето къде са се свлекли... Няма съмнение с нищожен брой малокалибрени оръдия. Без обози. Без муниции и продоволствия. В гърба им планината, несигурни пътеки. Никаква надежда да се поправи времето... В името на аллаха! В името на пророка! Тази ли е тя армията, която ще ни уплаши?.. Двадесет и пет хиляди гладни и замръзнали, когато ние сме си дома и тук в София е складирано продоволствие за цяла година... Е добре! Шакировата армия брои тридесет хиляди! (Но арабаконашката армия отдавна вече не брои тридесет хиляди, стресна се Амир). Прибавете сега към тридесетте хиляди златишката бригада... пет хиляди седемстотин и осемнадесет щика... Охранителните баталиони пет-шест... колко бяха?..

- Шест - каза някой.

Един от генералите рече:

- Бяха шест.

Сюлейман блесна с котешките си очи и навири към него брада.

- Бяха, да, бяха, паша! Но те са там. И ако са се разпръснали от нехайство, ще бъдат отново събрани. Вие ще ги съберете! - рече той и посочи с пръст към пашата, дръзнал да се пошегува. - Разбрахте ли?

- Тъй вярно, ваше високопревъзходителство!

Главнокомандуващият обходи с поглед всички, преди да продължи:

- Значи още шест баталиона. Грубо казано... приемам, приемам... жертви, дезертьорство... по четиристотин да ги сложим... Две хиляди и четиристотин души. Прибавете черкезките полкове Фетие, Нюсретие... и третият, какъв беше.

- Селимие, ваше високо...

- Тъй, тъй, Селимие. Разбира се, че Селимие! Общо хиляда и седемстотин. Е, смятайте, пашалар! Колко станаха дотук?

Генералите и полковниците вкупом и гласно запресмятаха. Неволно събираше числата и Амир, макар че отново някакво смущение го прониза. Черкезките полкове? Де ги черкезките полкове! Вчера сам аз докладвах на маршала... Какво бе докладвал?

Гласно, както сънародниците си, и той събираше:

- Тридесет хиляди и пет хиляди седемстотин и осемнадесет... и две хиляди четиристотин... и хиляда и седемстотин...

- Тридесет и девет хиляди осемстотин и осемнадесет - извика първият, който пресметна, и изплашено - щастливо гледаше в очите главнокомандуващия.

- Толкоз - потвърди Сюлейман. - Сега трябва да се прибавят частите от Лютиково и от Белоградчик, на които тая сутрин телеграфически заповядах да се прехвърлят в Софийското поле. Колко бяха, ваше високопревъзходителство? - извърна се той към коменданта, доскорошен командир на видинската армия, в чийто състав влизаха и тези два гарнизона.