Стефан Дичев - Пътят към София

- Ами... може да са останали по две-три хиляди души.

- Значи можем да ги вземем общо шест хиляди... Колко станаха, пашалар?

- Четиридесет и пет хиляди осемстотин и осемнадесет!..

- Така, точно толкова. И сега тукашният гарнизон. Седем хиляди. Седем хиляди, нали, ваше високопревъзходителство?

- Четири хиляди и триста, ваше високопревъзходителство - каза сухо Осман Нури.

- А кой ми е съобщил тогава тази цифра седем хиляди?.. Добре. Нека да са четири хиляди и триста... и петстотин, да ги закръглим за по-удобно. И новите части, вашите части, пашалар, дванадесет хиляди... И най-важното: останалите двадесет и три хиляди, които ускорено се придвижват с железницата от Истанбул и ще бъдат тук до десетина дни!

- Осемдесет и пет хиляди триста и осемнадесет извикаха вкупом офицерите, които вече само смятаха.

Но генералът, който преди се беше одързостил да оспори точността на охраняващите баталиони, изкара числото с двеста по-малко, сиреч не беше прибавил закръглението на главнокомандуващия.

Сюлейман не го и погледна.

- Осемдесет и пет хиляди триста и осемнадесет - повтори той и видимо изпитваше горделива наслада от тая цифра. - И насреща някакви си двадесет хиляди московци...

- Приехме двадесет и пет хиляди, ваше...

- Двадесет и пет да са! - рече с готовност главнокомандуващият. - Важно е съотношението!

- Би трябвало да имаме предвид и сръбската армия - обади се окуражен от отстъпчивостта му Джани бей.

Сюлейман само пренебрежително дигна рамене.

- Каквото и да се прибавя, сега нещата са ясни, пашалар. Повтарям: важно е съотношението!.. Генерал Шакир от изток. Маршал Осман Нури от запад... Да, да. В разположение на Шакир заедно със златишкия отряд и с опълчението, което може да набере, са четиридесет хиляди. Вие, ваше високопревъзходителство, оттук ще ударите с моите двадесет хиляди свежа войска. Давам ви дума, че до няколко дни към нея ще бъдат прибавени и останалите двадесет и пет хиляди!.. Между двата юмрука Гурко ще бъде премазан... Онова, което оцелее, нека се крие в снеговете на Балкана... А за московския цар това да бъде урок... - И той се засмя: - Искате ли още някакви пояснения, господа? - Всичко... всичко е ясно!.. В името на аллаха... на пророка... На падишаха... Да почваме! Да не отлагаме! - викаха възпламенилите се от неговото ораторско умение сънародници.

Той нетърпеливо ги опря с ръка.

- Ваше високопревъзходителство, вие?

Комендантът поклати замислено кръглата си глава.

- Вие, сър Лайонел? - рече с почтителна и дружелюбна усмивка Сюлейман, като се наклони и погледна албиносия генерал.

- Слушах с интерес, ваше високопревъзходителство.

- Може би ще ни препоръчате... Вашите навременни съвети винаги са ни ползували.

Червеникавите очи на сър Лайонел едва забележимо се присвиха.

- Позволете да премисля някои положения и подробности - отклони той поканата му.

- Разбирам, сър Лайонел.

- Бих желал малко по-късно да поговорим, ако е възможно.

- Естествено, естествено, сър Лайонел. Тъкмо ще мога да ви покажа новия вариант на подробния си план...

Вратата до Амир се открехна. Някакъв фес се подаде, сипаничаво лице. Беше дежурният.

- Какво, Бахри? - попита шепнешком Амир.

- Един англичански офицер пита за техния генерал...

- Зает е сега.

- Каза, ако той не може, майорът да излезе... майорът, дето говори хубаво по нашенски.

- Майор Сен Клер?

- За него.

- Стой вън. Ще го повикам.

Като се кланяше и казваше шепнешком, че се налага и да прощават, адютантът се промъкна до Сен Клер.

- Викат ви, господин майор - наведе се към него Амир.

- Кой?

- Ваш сънародник. Офицер.

Сен Клер прошепна нещо на своя генерал, стана и като мина пред адютанта, излезе из салона.

Амир застана пак до вратата. Но мислите му бяха тръгнали след цивилния майор и без да съзнава, той не слушаше разговора край себе си. Казваше си: Сен Клер е вече единственото препятствие и Неда ханъм ще е в ръцете ми... Откак я бяха затворили в малката стаичка на комендантството, той нямаше покой. Сдържаните чувства, страстта и кроежите му да я задигне и да я скрие в своя харем наред с Есма и Кериман (кроежи, които винаги биваха възпирани от обстоятелството, че е годена за французкия консул), сега се бяха развихрили. Нямаше ден, в който да не иде в комендантството. Ту търсеше шурея си, и то когато знаеше, че не е там, ту искаше да се осведоми нещо за тъмницата и затворниците. И не пропускаше да надникне в малката стая. Неда, отслабнала и погрозняла, го гледаше с враждебен поглед. Но тя пак му харесваше и той винаги си я представяше в харемски дрехи, изпитваше дръзко смущение пред нея и се мъчеше да я заговори. Тя мълчеше, стиснала устни, вкопчила пръсти в пръсти... О, той знаеше как ще я пречупи. Отдавна щеше да го стори, ако не беше този смахнат и страшен англичанин!.. Първия път, когато ме завари в стаята й, той ме попита какво търся там. Мене пита! Мисли, че като са му дали власт. Че той е гяур! Дали пък не я пази за себе си, изтръпна Амир. Ще накарам Идрис да разучи. Не, не вярвам; той е толкова луд, че едва ли се сеща за тези работи... Но като ме завари втория път... е, него път ми падна сърце на място!.. Беше се отворила вратата и Амир го видя, че влиза с доктор Грин. Болна ли беше тя или пак за ония негови инжекции? Докторът и не подозираше при кого го водят; щом видя Неда ханъм, начумери се, изръмжа нещо на своя език и веднага излезе... Да, скарали са се!.. Не е искал да сложи инжекцията... И той е един смахнат... Те всички са смахнати!.. Питам се понякога защо всъщност ни помагат те срещу московците? Да е от добро сърце?.. Не, ако съдя по тоя, съвсем не ми изглежда да е от добро сърце, каза си той и пак се сети за своите лични тревоги. Ще го издебна аз, ще го издебна - ехе! Вкарам ли я в харема си, нито Сен Клер, нито Джани имат право да я извадят оттам, разсъждаваше той, забравил другия страх, от шурея си, кроеше как да отвлече Неда, и беше така развълнуван от своите мисли, че само от време на време се сещаше къде е и се заслушваше в разговора на началниците си.