Стефан Дичев - Пътят към София

- Ще говоря с коменданта - каза той. - Но вие сам разбирате, докторе. Ранените трябва да бъдат настанявани.

- То е друго! - кимна все тъй обидено Гайдани.

Мистър Гей рече насмешливо.

- Сюлейман още не е докарал подкрепленията си и вече прави място за ония от тях, които ще бъдат ранени... И накъде смята той да развие своята офанзива, Сен Клер? Предполагам, че е тайна, но все пак бихме могли да знаем посоката, нали?

- Нямам представа, Гей.

Знаеше, че не му вярват, и се усмихна, но не по навик, а студено и саркастично, защото единствената му увереност вече беше, че не може да има офанзива. Едновременно с това пак го обхвана предишното ожесточение. Ледената тръпка премина по него, прехвърли се и изстуди и другите. Неловкост и мълчание се изпречиха помежду тях.

- Е хайде - насили се той. - Пийте си сами коняка, и пишете кореспонденциите си.

Но едва се отдалечи няколко крачки, и Филип го настигна.

- Вие не пиете ли италиански коняк? - попита насмешливо Сен Клер.

Филип се поколеба.

- Искам да ви питам нещо - рече най-сетне той.

- Моля.

Младият Задгорски все още се колебаеше.

- Е, кажете? - подкани го майорът.

- Чух, че нощес пак е имало пожар?

- Изгасили са го своевременно.

- А оня... успяхте ли?

Майорът помълча, докато отминаха широко разтворената папукчийница, пред вратата на която беше изнесен разжарен мангал и няколко възрастни мъже, наклякали, се грееха.

- Удвояваме наградата - каза той, щом се отдалечиха.

Гласът му беше незаинтересован и безстрастен. Филип безуспешно се помъчи да говори като него, когато каза:

- Аз знам начин... и без награда.

Сен Клер не трепна. Не промени крачката си.

- За Андреа Будинов говорите, да?

- Да.

Те срещнаха очите си. Очите на англичанина бяха внимателни, студени. Филип издържа погледа им, но цялото му лице се зачерви.

- Ако и тоя път ми помогнете, Задгорски... знам... наградата е нищо за вас... Обещавам ви орден.

Кръвта изведнъж избяга от лицето на Филип. Той побледня.

- Не, благодаря. Не желая нищо...

- Излишна скромност.

- Не от скромност - каза Филип. - Мога ли да ви направя едно признание, майор Сен Клер?

- Очаквам.

- Е... аз този човек... семейството му... но сега, особено него, мразя го!.. Да.

- Няма да ви питам защо.

- Напротив, ще ви кажа! Мразя го... Той забърка всичко... целият ни живот. Да! Той стана причина сестра ми да върне годежа на консула.

- О-о!.. Значи това е на дъното! Любов?

- Каква любов! - извика Филип, но се стресна от собствения си глас и се огледа. Две малки еврейчета тичаха край тях с протегнати ръце за милостиня, но той ядосано ги отпъди.

Сниши глас. Целият се тресеше от ненавист.

- Това тяхното ако нарека любов!.. О, като болни сме в къщи всички... Ето какво, майоре! Тя се е срещала пак с него.

Сен Клер извърна глава и го изгледа продължително.

Попита:

- Скоро ли?

- Преди няколко дни... Но моля ви, обещайте ми! Господин майор, тя ми е сестра, моля ви се, обещайте ми, че няма да й се случи нищо...

- Вашите молби са излишни, Задгорски... Имате моята дума! Госпожица Задгорска при всички обстоятелства ще остане невредима... Да, продължете - тя се е срещала с него?

- Мисля... предполагам, че само един път се е срещала. Тя оня ден... някак е издебнала... Накратко него ден, когато тя върна годежа на консула... а вечерта стана нещастието със Сесил!..

- Да, да. Може би разбирам...

- Ние оттогава я държим много строго. Никъде не е излизала... пък тя и без това е толкова разстроена от смъртта на малката, че невъзможно е да се е виждала повторно.

- Разбирам - каза пак Сен Клер. Той наистина внезапно бе разбрал много повече, отколкото би предположил Филип. Дейният му ум изведнъж видя връзките: Андреа - Неда - Леге, та до военните и политическите тайни, които консулът на Франция би могъл да знае. И после: Андреа - докторът - руското разузнаване. А ако са усетили за Сюлеймановите подкрепления чрез нея, сиреч чрез мен, защото тъкмо аз разправих всичко това на консулите? Това предположение го порази. Но той хладнокръвно каза:

- А пропо, един страничен въпрос. Чували ли сте сестра ви да е знаела за пристигането на Сюлейман паша?

- Да е знаела за Сюлейман паша? Защо?

- Не, не... Спомнете си.

- Не знам. Не мога да твърдя... Или впрочем мисля, че да. Но това беше инцидентно и още в края на миналия месец... Баща ми я чул, че разговаря с годеника си за Сюлейман, и дори се смееше това ли са им любовните разговори. Всъщност и аз тогава за пръв път научих... Но защо? Не разбирам. Каква връзка виждате между главнокомандуващия и...