Стефан Дичев - Пътят към София

Той мина през гетото. Въпреки студа покритите му сокаци бяха все тъй задушни и вонящи. Оглеждаше безцелно малките тъмни дюкянчета с окачени една до друга вехтории, отпуснатите тъжни мъже в дълги лекьосани халати и кожухчета, и другите, пъргави мъже, шумни, припрени, които хвалеха на всички езици стоката си. Каква беднотия, мислеше той без съчувствие, с отврата, която би трябвало да го накара да бърза, но той не бързаше. Мръсни деца, чорлави жени с хубави очи и бледи устни се щураха в тоя полутъмен лабиринт. Някои го гледаха подканително, други просеха, други закриваха лицата си и бързо се отстраняваха. Тук тифусът няма да свърши и след войната, мислеше той, като се провираше между две слабички, паянтови синагоги, и стигна до третата, "Кал Ешкенази", голяма и каменна, с хубаво стилно лице. Пред нея гъсто се бе струпала тълпа и сред тълпата той неочаквано откри познатия му сив полуцилиндър и ръждиво кафявата връхна дреха на барон фон Хирш. Но всъщност той е евреин, сети се Сен Клер. Ала имаше нещо странно и смайващо в това, че открива банкерина - строител на железници и приближен на австрийския двор - сред тези дрипльовци. Цивилният майор се усмихна иронично и го отмина, без да се обади. Но мрачното му настроение се беше разнесло и той не мислеше вече за непредвидливостта и за мудността на маршал Сюлейман.

Пред старинния огромен и полуразрушен кервансарай, дето от месеци вече се помещаваше италианската санитарна мисия, точно под окаченото италианско знаме и под знамето на Червения кръст, които замръзнали се полюшваха от вятъра, удряха се едно в друго и издаваха необичаен, твърд звук, той видя други трима познати. Бяха високият доктор Гайдани, началникът на мисията, незаминалият все още мистър Гей и Филип Задгорски, модното парижко палто на когото му придаваше изглед по-европейски, отколкото имаха другите двама.

Те разговаряха и пушеха.

- По-неподхождаща си компания на по-неподходящо място човек едва ли би могъл да си представи - приближи ги Сен Клер.

Кореспондентът каза:

- Прибавете... и по-неподходяща среща... Ще запушите ли и вие, майоре?

- Охо, пури!

- Големият Том получи цял пакет и ме ощастливи. Вижте марката!

Марката беше Честерфилд.

- О!..

Майорът с удоволствие взе, изряза внимателно края, запали. Докато пушеше, той изпитваше познатата наслада. След всичките тези разочарования най-сетне една истинска пура... аромат, който му напомняше безоблачното минало.

- Е, господа! Няма защо да стоим пред входа. Заповядайте, господа! Аз пък ще ви предложа хубав коняк - покани ги настойчиво Гайдани.

- Благодаря. Вие си продължете, аз трябва да вървя.

- Но моля ви се! Та въпросът, по който говорехме, се отнася и до вас, Сен Клер!

- До мен?.. Любопитствувам.

- В смисъл... Господин Гей беше така любезен и обеща да пише. Но работите не търпят отлагане.

- Кои работи, Гайдани? Кажете направо.

- Е, да... Чуйте, майор Сен Клер, вие сте съветник на коменданта. От вас зависи твърде много и...

- Аз съветвам, драги, аз не решавам.

- Да, но вие все пак трябва да кажете. Защото повече така не може, наистина!

- Не ви разбирам.

- Добре. Ще ме разберете... Получихме предписание, господине. Заповядва ни се да разширим и увеличим двойно работата си. С други думи, да сме готови с приемането на два пъти повече ранени.

- Писмена заповед или устно ви беше съобщено?

- Какво... устно! Вие не разбирате ли, че никой не ни е питал!.. Не! Това е недопустимо, господа. Ние сме тук по своя воля. Имаме си свои съображения. Нашите хора не са в състояние повече да работят. Монахините... сестрите, искам да кажа, буквално вече не спят. А техните кадъни се излежават в харемите, нали?

- Война, доктор Гайдани. Вие сте дошли от хуманни съображения, разбирам. А колкото до харемите, трябва да уважаваме тукашните нрави.

- Да уважаваме! Да уважаваме! - ядоса се още повече високият италианец и дългата му гладка брада потреперваше. - Елементарната учтивост и зачитане изискваше и те да уважават нас. Можеха да ни попитат първом в състояние ли сме да удвоим работата или не?

Сен Клер мислеше: той е прав. Но може ли да се налее ум в ония, дебелите глави... Нашата мисия канят, разговарят с нея - и това безсъмнено ще се узнае... А защо не повикват и италианците, и германците?.. Сюлейман направо е неуравновесен. Дойде и - най-напред в болниците на чужденците се хвана. А Гайдани ще се оплаче на кореспондентите, на консула си и оня, Позитано, само това чака, веднага на конт Корти в Константинопол, а посланикът в Италия... парламента им... вестниците... Ето как провалят те най-деликатните начинания... И като си помисля, че съм заложил всичко на тях и че всичко се проваля по тяхна причина...