Стефан Дичев - Пътят към София

Когато отминаха Кафене баши и поеха по Кадим сокаги, сиреч по Самоковския път, Филип вече зле се владееше...

- Вие като че сте разсеян нещо, драги мой? - учуди се кореспондентката.

- О, съвсем не! Просто си мисля какво интересно би могло да има в такава една дописка...

- Може би сте прав... И все пак, любопитство! Но за бога, защо побледняхте? - разсмя се тя и хвана ръката му. - Роднини ли имате между арестуваните?

- Не - излъга той. - И изобщо съвсем не мисля за тях.

Щом излъга, и му олекна. Роднини! Та какво значение имат в такива времена роднинските и приятелските връзки? И знае ли той истинската причина, по която са арестувани роднините и приятелите му! Да вземе бай Димитър Трайкович - на времето се е занимавал с някакви комитетски истории и пак е бил арестуван, та някой от предишните консули го е освободил. А нима сам не е известен, че братът на Госпожата също като нея очаква руснаците?

- Карай по-скоро! - извика той на Сали, станал напоследък едва ли не техен постоянен файтонджия. - За кога разправяхте, че трябва да ги отведат, Маргарет?

- Снощи капитан Амир казваше, че към обяд. Но преди малко моят Чарли научил, че се наложило да ускорят... Тук изобщо никой не държи на часовете - прибави тя засмяна, с глас, който потвърждаваше, че познава вече добре тукашните нрави, и то тъкмо когато вляво от пътя се откри продълговатият площад на обградената с триметрови стени Черна джамия. В средата на челния зид имаше голяма врата от железни пръти и зад нея друга, дървена, която, препречваше погледа към двора. В източния край на зида беше дългата казармена постройка на полицейското комендантство (някога безплатна трапезария за бедните мюсюлмани от околните махали). А непосредствено до комендантството, в една от необитаемите допреди войната къщи на местния благодетел Кючюк Азис паша, се помещаваше английската военна мисия. В нея живееше и Сен Клер.

Но всичко това беше отдавна познато на Филип. Сега той се взираше в тълпата, гъсто изпълнила заснежения площад - мнозинството българи, останалите турци, едните покорни, изплашени, другите озлобени; видимо дошли отдавна и затова нетърпеливи.

- Имаме щастие! Не са ги извели още! - зарадва се Маргарет Джаксън.

- Предлагам да спрем тук, по-встрани - каза Филип. Погледите на тълпата го плашеха.

Тя кимна.

- Да слезем.

- Както искате, Маргарет. Но отвисоко се вижда по-добре.

Тя отново кимна и извади бележника си.

- Тук ли са близките на... вашите... Искам да кажа, вие разбирате...

Да, той разбираше. Заоглежда се. Старата хаджи Мановица с дъщерите си, с един от зетьовете си и със снахите, с внуците и чираците... И жената на Трайкович, жената на хаджи Коцев... а ето и сестра му, цялата в черно. Ето и съседите - жената на Слави... Женда... малкото... И още много жени и деца, и мъже, откачили се от табиите, чиито имена не знаеше, защото бяха хора от дребния еснаф или от Ючбунар, дето се занимаваха с градинарство, а той от години не беше ходил там... Всички чакаха безропотно, шушукаха и подсмърчаха и нещо тягостно беше легнало връз целия площад... Той щеше да прехвърли поглед на шумната тълпа османлии, дошла тук да тържествува и да заплашва, когато погледът му попадна на някакъв едър мъж с голяма кожена яка. Баща му!.. Кръвта съвсем избяга от Филиповото лице - баща му и той тук... Да бяха го ударили по-малко щеше да го заболи... А ако се обърне и ме види!.. Но какво като ме види? Нека!.. Че аз нямам никаква вина, оправдаваме се той, а гласно изреждаше имена, които кореспондентката с трудност записваше в бележника си.

- Повторете пак... Как... жената на Димитраки Митович... Да. Други?

- Вижте, и баща ви е тук! - каза по едно време тя и му се закани насмешливо с пръст. - Защо ме излъгахте, че нямате роднини?

- Не, наистина, Маргарет!.. Баща ми е... той... някои от тия му бяха приятели...

- О, какви сте вие, българите! Няма да се учудя вече, ако и вие някой ден...

- Маргарет, с какво съм заслужил такова недоверие?

- Но да!.. И защо не?

- Вярвам, че се шегувате, Маргарет...

- Може би - каза тя. - И все пак, мислил ли е някой от нас, че оня симпатичен доктор Будинов върши шпионаж! Е, да, аз съм осведомена вече, разбира се!.. (От кого? Кой е сварил да издаде - Амир или Сен Клер?) А за брат му... о, брат му е наистина очарователен мъж и ще бъде голяма загуба да го обесят заради някакви си подпалени складове... Прочее, те трябва първо да го заловят, че тогава, нали? - рече тя насмешливо и Филип съвсем не разбираше вече на чия страна е тя в този момент.