Стефан Дичев - Пътят към София

- Кажи, Ксеничка... Кажи, гълъбче - изпречи се насреща й късичкият кръглолик Саватеев, който седеше досега от другата страна на принца, пиеше си виното и откак бяха започнали сериозните разговори, не беше се обаждал.

- Якоб Федорович! За бога... Наистина ли е все така скучно при вас?

- Все така, Ксеничка...

- Ив петербургските салони?

- И там... и там, мила моя! Целият свят е скука - отвърна той с умиление и по топчестите му страни се проточиха сълзи. Беше пиян. - Княже... ваше височество... Момчета, какво чакате. Хайде, господа, пийте! Нашите дами скучаят, господа!.. - Той чукна чашата си в чашата на Ксения, която Грабе галантно бе напълнил, и се изви да се чука с другите.

- Седни, Якоб! - оттласна го с досада от себе си принцът, но Якоб Федорович беше пълен, а и масата му пречеше да се извърти и да се отдръпне назад. - Полковник Саватеев, на вас говоря! Пфуй! - И негово височество процеди през зъби една от ония конкретни немски ругатни, в които се говори за гръмотевици и мълнии и които само извикваха усмивки по устните на истинските руснаци. - Ще ме полееш с вино - каза той.

Пияният Саватеев седна, но, не престана да говори.

- Ами нали след седмица... - учудваше се той. - Пийте, господа! Какво?.. Ксеничка... Ей, баронеске, Лиза, ела тука, целуни ме, гълъбче... След седмица може и хич да ме няма...

- Целунете и мен! - предложи лъскавата си буза граф Грабе. - Мен и без това вече ме няма!..

Неусетно, на шега веселостта ги облада. Те се чукаха (някой подаде чаша и на Климент, ала след това го забрави и той остана все така настрани), говореха, спореха. Има ли смисъл животът? Не, няма. Да пием тогава!.. И пак: какво само има смисъл? Да пием. Всичко, каквото подхванеха, беше смешно. А те подхващала всичко и нищо не завършваха.

- Господа, моля внимавайте какво говорите пред мен! - рече по обичая си Гавелог, като не преставаше да ухажва малката Кабардо, която и без това беше влюбена в него. - Ето, научих например, че след седмица започвате офанзива... Че корпусът на барон Криденер пристига утре, но ботуши и кожуси няма да дойдат и до края на годината... Изобщо предупреждавам ви!..

Неговото предупреждение още повече ги развесели. Кабардо затананика, Ксения пусна силния си глас. Някой каза да извикат пак балалайчиците и когато тримата войници, облечени в дълги копринени ризи, се настаниха на насрещния миндер и бързо-бързо засвириха, веселието вече беше пълно.

"Ах, моя... моя... непостижима... моя любима..." - пееха всички, а княз Николай беше обгърнал Ксения с ръка и поклащаше ритмично подмладеното си лице. Само Климент не пееше... А аз си мислех; да, какво си мислех аз, когато тя се изправи днес там, при входа на палатката. Мислех си, че ние двамата... все същите, моите глупости... Но колко е хубава тя! Как се зачервиха страните й от алкохола... Негова любовница. И дори вече не се възмущавам. А съжалявам ли я, питаше се той. Трябва ли наистина да я съжалявам?

- Кой ще танцува с мене! Кой, кой? - скокна Саватеев. - Зиночка!.. Не искате?.. Лиза, баронеске... хайде, баронеске...

- Аз! - извика Ксения и така живо се освободи от ръката на княза, че той се полюшна и я загледа изненадано усмихнато.

- Хайде! Хайде! - викаше Якоб Федорович и разкопчаваше уланката си.

- Докато единият падне, съгласен ли си?.. А, съгласен ли си?.. - разблъска мъжете и изтича към него Ксения.

Балалайките подхванаха, от миндерите запляскаха с ръце, от околните стаи заприиждаха любопитни да гледат.

- Хайде!.. Почвайте! - викаха всички.

- Той да почва...

- Не, не... ти... едновременно...

Но нито тя, нито той можаха да започнат, защото в същия миг някакъв млад офицер в шинел и с казашката папаха си проправи път между надошлите от другите стаи и неочаквано изскокна напред.

Беше един от адютантите на Гурко.

- Ваше височество, позволете...

- Какво има, княже?

Климент чак сега си спомни отде познава тоя есаул. Княз Цертелев!.. Бяха му казали, че бил преди войната консул в Одрин.

- Негово превъзходителство кани всички дивизионни и бригадни командири, както и командирите на гвардейските полкове да заповядат веднага в щаба.

- Как... сега?.. За бога, друга работа нямате ли си там!..

Няколко гласа се присъединиха към Олденбургския принц. "Това е просто прищявка!" - рече някой, който стоеше точно зад Климент.

А пияният Саватеев се развика:

- Аз не отивам никъде... Не, не, аз ще играя с Ксения.

- За теб не се отнася - успокои го княз Николай, а после, като се извърна към адютанта, притури иронично:

- Надяваме се, че положението не се е усложнило, нали?