Стефан Дичев - Пътят към София

Други път Филип заспиваше бързо и спеше дълбоко, ала от караницата в къщи и от всичко онова очаквано, което не се бе случило или се бе случило другояче, главата му сега беше пълна с мисли. Той се въртеше в леглото, пушеше цигара след цигара. И за кого да се скараме, говореше си безгласно той. За тия, дето ни мислят само лошото! Дето ни завиждат повече от всички други! Да могат, в капка вода ще ни удавят, а тати взел да ги закрива... Пък Неда, глупачката - истерии... И изобщо нещо става с нея, реши внезапно той, но в същия миг се сети за американката - как го пренебрегваше и го измъчваше тя - и неочакваният проблясък в душата му загасна... Маргарет! - тя наведнъж изпълни ума му... Къде е била през тези дни с оня? И как отвратително е всичко, а той не можеше да не мисли за нея...

И в Париж, и при престоите си във Виена, и в Цариград - Филип неведнъж се бе влюбвал. Любовта му винаги бе срещала взаимност, тъй като той беше млад и красив мъж, имаше маниери, умееше да бъде забавен и настойчив, когато трябва; а при това разполагаше с пари. Но на ония любовни приключения той никога не беше държал. С тях задоволяваше суетата си или се хвалеше пред своите приятели. Ала ето, че тук, в родния си град, донейде по подражание на сестра си, той се беше влюбил отново и сега неочаквано се виждаше, че е заложил всичко на една-единствена карта. Той играеше тази игра пред очите на своите близки и на целия град, знаеше, че е загубил вече, а продължаваше да се усмихва, да ухажва Маргарет и да се държи, като че ли отношенията им са точно такива, каквито той ги желае. Оня турчин е виновен, мислеше той и сега, мразеше Амир бея и беше убеден, че ако го нямаше, Маргарет не би пренебрегнала него... Да, но нима дотам съм я докарал, да се сравнявам с тоя простак, попита се той смаян и съкрушен и това наистина беше за първи път, и за първи път той съзна колко дълбоко е паднал в собствените си очи.

Известно време той мислеше за своето падение и за всичко, което произлизаше от него. А не можеше ли да бъде игрив и безразличен с Маргарет; да бъде такъв, какъвто е бивал с други, по-млади жени? Струваше му се, че е съвсем лесноосъществимо. Ще си наложи и няма да я обича. Ето, налага си, казва си: всичко е ден за ден; днеска турчина, утре аз. И си представляваше, че е вече наистина безразличен; че просто чака своя ред да се забавлява и че тоя ред ще дойде, щом Амир се махне от пътя му...

По някакъв странен начин тези му размишления го успокояваха, без да го задоволят. Той си казваше, че турците са непостоянни хора, сиреч уверяваше се сам, че връзките между Амир и Маргарет не можеха да продължат дълго. И в това пак намираше удовлетворение. Докато внезапно не се сети, че и самата Маргарет нямаше да остане тука безконечно... Това го стресна. Цигарата му бе угаснала. Той я запали отново, облегна се на възглавницата и силно смукна. Мислеше си: ех, ако него го пратеха на фронта... Но той е адютант, Джани бей му е там някакъв, държи го... Виж, ако войната изобщо се извърти така, че турците наистина се махнат оттук?.. И тази беше нова мисъл - рискована, опасна. За един дълъг миг той се опита да си представи какво би било, ако внезапно руската армия прехвърли Балкана и прогони османлиите от града. О, тогава тоя омразен Амир пръв ще побегне и Маргарет ще търси моята подкрепа... Но и ние с Неда дълго няма да се застоим тука я, реши той бързо, щом осъзна какво означава за самия него собственото му предположение. Разбира се, че ще отпътуваме за Париж... И Леандър го каза... Тримата! Най-сетне баща ми ако иска да идва, ако ли не - негова работа.

Но и тези му разсъждения не го задоволиха. Той се сети, че пристигането на руснаците в града ще бъде тържество за ония, съседите, които ненавиждаше и не се съмняваше, че го ненавиждат. Това вече не би приел; не можеше да преглътне... Какво, милост ли да чакам от тях?.. Или да отрека принципите си; убеждението, че всичко би се развивало далеч по-добре, ако се държахме с цивилизована Европа, не с тая азиатщина?..

Смукна пак от цигарата си. Не можеше да търпи мисълта за руснаците, а не я и прогонваше. И не е ли тя все пак един изход за него, щом само така ще бъде отстранен Амир?.. Той продължаваше да пуши, да обсъжда, да пресмята и везните на омразата му (омраза, на която въпреки всичко липсваха истински огън и страст) ту наклоняваха към младия адютант, ту към Климент и братята му. Добре, а ако все пак подшушна две думички на Сен Клер? Не, не на Амир, не! Но на майора, просто така, колкото да го насоча по вярната следа? Тоя път аз няма да оставя да ме прекъснат. И той няма да ме прекъснело не! Веднъж завинаги ще смъкна маската на оня - лекар, полезен, без него не може... Но тати? Неда? Особено Неда!.. Е хубаво, отсъди той, ще мълча за шпионажа им. Ала да ги демаскирам - това вече никой не може да ми попречи. И ще го сторя, дявол да го вземе! Няма да позволя на едни...