Стефан Дичев - Пътят към София

- Тя, малката... Сесил.

- А бе, малката, малката... И сватята! Нали по-рано ми разправяхте как било там на приема с оня нехранимайко Андреа...

О, боже, изстена беззвучно Неда. Но всъщност не беше ли разказвала тогава на шега и тя тия истории за Андреа и мадам Франсоаз?.. Не, не, онова е друго... А сега баща й го нарича "нехранимайко" - тъкмо него... Какво ни чака, какво ни чака, повтаряше си тя.

- Вярно - рече с подчертана ирония Филип. - Оставаше да се сетят и за него!.. Но за щастие беше дума само за Климент. Накрая се разбра - заминал за Ихтиман... Там нещо операция... роднини.

- Ихтиман ли, казваш?.. Аха, тя зер булката на Коста е от Ихтиман? Важното, че се е разминало... Оня дърт пръч Слави ще има да се чумери, като ме срещне... Да се чумери, не мога аз да каня кого да е!

- Бе, вие за комшийчетата ли казвахте, че заминали за Ихтиман? - дойде неочаквано слабичкият глас на хаджи Мина.

- За тях, дядо.

- Ами... Срещнах ги аз!

- Къде си ги срещнал - рече троснато и недоверчиво Филип.

- В Богров ги срещнах из оня ден.

- В Богров?.. Припознал си се, дядо.

- Кой, аз ли да се припозная... Хубава работа!.. Климент, докторът де, и тоя, брат му, търговчето, дето всеки ден ми се навира в очите... Бе, аз ли не ги знам от ей таквиз... Какво ще ми разправяте на мен...

Неда никога не бе обичала истински дядо си. Имаше у него нещо, което я отблъскваше - може би старешката му миризма или вечните му сметки, или дребнавостта. Но сега тя направо го мразеше. Какво се вмесва и той? Струваше й се, че целият тоя разговор е насочен не толкова срещу съседите (под съседите тя вече разбираше Андреа), колкото срещу самата нея. Те още не подозират нищо и вече ги ненавиждат. А какво ще стане, когато научат?

- Чувай, дядо. Но говорим сериозно, нали? Я си спомни внимателно. Тия двамата ли бяха, Климент и Коста ли?

Тоя път гласът на Филип й се стори по-особен, енергичен. Защо пита той? Какво чак толкова го интересува?.. Тя искаше да се извърне, да го погледне, ала се боеше, че ще я видят; и после ще трябва да се махне от прозореца и да разтребва масата. А каква сладост имаше в това, да си седи с глава опряна о студеното стъкло и да гледа насреща!..

- Те бяха, бе Филипе!.. Да не ме мислиш пиян?.. Аз тъкмо идех от Ташкесен, пък те идат от София. С една линейка бяха, щом толкова ти е дотрябвало да знаеш...

- И накъде отидоха? На север ли? Към Балкана?

- Един господ ги знае... Ама за Ихтиман не отиваха, това бъди сигурен.

От другия край на салона баща й каза:

- Е хубаво де, отишли - не отишли, тяхна работа!.. А вие знаете ли колко е часът?.. Я викай Неда и Тодорана да прибират...

- Чакай, чакай!..

- Какво ще чакам... Не заслужават чак толкова приказки.

- Не, работата е съвсем сериозна, тате!

Повече и от думите тонът му накара Неда да се извърне. През гъстата мрежа на тюла тя видя брат си от другата страна на разхвърляната маса. Лицето му беше напрегнато, въодушевено. Той сякаш се готвеше да произнесе реч.

Но вместо очакваната реч Филип само каза:

- Тия двамата са отишли при руснаците.

- При руснаците ли? Ти ум имаш ли? През фронта?

- Уверен съм, тате. А... всъщност... Разбира се! - извика внезапно брат й и гласът му остро отекна в нейната душа. - Климент е руски шпионин... те и тримата, всички са руски шпиони!.. Чудно ли е? Чудно е, ако не са! Големият е следвал в Петербург, тяхна униформа е носил... А малкият, чувал съм за него, че в комитета е бил на времето... Досега се спотайваха, но ето, хванаха се... Научили са нещичко... дочули са това-онова и хайде - към Арабаконак... Сигурно си имат някакъв начин да го прехвърлят!

Филип говореше, иронизираше и колкото по-силно се разпалваше, толкова по-ясно ставаше за Неда как прозорлив и съобразителен е той. Андреа не беше й казал, че братята му са отишли вместо него. Само каза: "Наложи се други да отидат". Сега тя разбираше кои са тези други; а внезапно съзна и колко опасно е това, с което се е захванал любимият й човек и неговите близки.

От другия край на салона баща й го пресече:

- Стига! Не искам да ме занимаваш с тези работи!.. И престани и ти да се занимаваш.

- Но те са шпиони, уверявам те. Такива като тях ще докарат руснаците!

- Стига, ти казвам, Филипе! Не ти позволявам подобни приказки. Да прави кой каквото ще; важното е ние да сме добре... А добре ли сме ние, аз, ти, сестра ти (той забрави да спомене хаджи Мина, но това никому не направи впечатление), тогава ако ще да дойдат и руснаците. Разбра ли ме какво искам да ти кажа?!

- Разбрах - отвърна троснато и гневно Филип. - Разбрах, че искаш с мълчанието си да им бъдем съучастници!