Стефан Дичев - Пътят към София

- За подкрепленията ли ваше...?

- Фантазии и измислици!

- Но, ваше превъзходителство...

- Млъкнете! Вие за деца ли ни вземате! Четири пехотни дивизии... Цяла нова армия! Отде ще я вземат те тъкмо в тоя момент?

- Източникът е напълно сигурен - настоя тихо Климент, изтръпнал от ненадейното избухване на Гурко. Ами ако наистина всичко това са измислици и фантазии на Андреа? Този въпрос му се стори по-страшен и от недоверието, сред което се беше озовал. Не идеше ли всичко все от брат му? Разговарял във файтона с Леге и от него научил, че предстои да дойде някой си и че се чакат подкрепления. Дотук ясен е източникът - Леге. А оттук нататък? Някой му казал името. И след час, още по-изненадващо, тоя някой или някоя му съобщава и точния брой на подкрепленията... Да... И ако всичко е фантазия и измислица, тогава би било страшно, мислеше трескаво, отчаяно докторът и дребни капчици пот избиваха по челото му. Но тогава би значело и на себе си да не вярвам - нали Джани бей (когато спасих сестра му) спомена същото пред мен, макар че не каза нито име, нито числа!.. Не, не, Андреа не е дете! И аз не съм обезумял още... И какво толкова странно им се струва на нашите освободители; разбирам, че биха желали да не е вярно, но желанията са си само желания и толкова.

- Аз изпълнявам своя дълг, ваше превъзходителство - каза той и едва удържаше гласа си. - Каквото знам, съобщих ви го. Вие ще прецените!

Гурко не го погледна. Обърна се и мина зад масата си. Седна. Виждаше се, че е неспокоен, че мисли и преценява.

- Не, невъзможно е! - каза той в отговор на някакво свое съмнение. - Противоречи на всичко, което знаем досега. Цяла нова армия?.. Това би осуетило за дълго щурмуването на прохода... Александър Казимирович, за бога, как смятате вие?..

- Че такава е била целта, ваше превъзходителство!

Началникът на отряда рязко дигна глава.

- Целта?.. Вие се шегувате... Как целта?

Сердюк кимна и Климент, макар и бегло, съзря в сивите му очи студени, неприкрити вече светлинки. Той ме мрази, мрази ме! Но защо? Сега за каква пък цел говори?

- Прави впечатление, че това... твърде особено известие иде прекалено навреме - рече полковникът. - Плевен пада и в същия ден ние научаваме, че в София пристигат огромни подкрепления... Добре замислено... Да ни изплашат! Да пресекат всяко наше намерение за скорошни действия. Докато господа англичаните убедят западните си приятели да се намесят общо във войната! И не мога да оспоря, добре изпълнено.

- Господине!.. Господин полковник! - извика с дрезгав и неузнаваем глас Климент.

Сердюк го погледна студено и му обърна гръб.

- Добре изпълнено - продължи той. - Може да се поучим... Българин, следвал у нас, запасяват го с няколко верни, второстепенни сведения... като стръв на въдицата... Прехвърлят го през Арабаконак - а уж че минал през някаква пътека.

- Тая пътека... Тя няма никаква връзка с Арабаконак!..

- И това е стръв... и това! Но ето, че ние откъсваме стръвта, а не захапваме въдицата - засмя се ледено и безсърдечно Сердюк.

- Кой е майсторът на тоя ход? - извърна се той внезапно към доктора, хвана го силно за реверите на палтото и го разтърси. - Казвай кой!.. Сен Клер ли?.. Подлец! Ние сме тръгнали за вас да мрем!.. Отговаряй!

Климент не отвърна. Гняв, мъка напираха в гърдите му. Той е подлецът! Той е шпионинът!.. Оръдието на Сен Клер!.. Искаше да вика, да крещи - та вие безумни ли сте, господ нямате ли, та тъй разкъсвате душата ми! - но устните му се бяха вдървили; той само гледаше упорито, мрачно, със страшен и безумен поглед полковника и го виждаше, и не го виждаше, презираше го и го жалеше.

- Говори!.. Оправдавай се!..

Гурко!.. И той ли? И той не му вярва!..

- Аз съм българин, господин генерал! - каза той глухо и сякаш тия думи отведнъж отприщиха и мъката, и озлоблението в душата му.

- Шпионин си ти! Не си българин!

- Толкова по-зле за вас, щом не ми вярвате... Да, аз си изпълних дълга! Сега може и да ме застреляте.

- А ти какво мислиш! Орден ли ще ти дам... Тфу - сволоч!.. Махайте го оттук, да не го гледам!.. И другия, къде е, казахте, във Врачеш? Под най-строг арест!.. Утре ще се разправим с тях; да не разваляме сега празника...

Гурко хвърли още един презрителен поглед към доктора, който цял се полюшна и се вкопчи в облегалото на близкия стол, прониза го със сините си очи и гневно разтърси своята голяма раздвоена брада.

- Нещастник си ти, господин шпионино!.. Съвестта ти ще го каже нощес, като чуеш как целият град празнува... радва се... Чувай... чувай ги, ето... почват!