Стефан Дичев - Пътят към София

- Простете, ваше превъзходителство. В такъв момент, разбира се, не е удобно.

- Говорете.

- Един твърде особен... Струва ми се важен случай.

Особен! Важен! - повтори като ехо душата на Климент. Тоя полковник Сердюк, чието име с такова ожидание бяха произнасяли доскоро двамата с Андреа, сега го плашеше. Но, слава богу! Най-сетне... Двете кратки думички, произнесени така сдържано от полковника, го възнаграждаваха за всичките му унижения и мъки.

- И какво можете да наречете вие важно след днешното събитие, драги мой?

Изражението на Гурковото лице си оставаше весело, шеговито, дери малко насмешливо. Ала от Климент, който дебнеше всяко негово движение, не отбягна как енергично се присегна той и как остави чашата си на масата.

- Заловени са при твърде подозрителни обстоятелства, или пък оставили са се да бъдат заловени двама българи от София, ваше превъзходителство.

- От София!

- Тъй вярно.

- Е, и защо подозрителни?.. Нали са българи, казахте?

- Казах също тъй, че някои обстоятелства... Но благоволете вие сам да чуете, ваше превъзходителство! Единият говори добре руски. Той е тук. Ще заповядате ли да го въведат?

- Да, да... Доведете го!

Сердюк се извърна да направи знак на корнета, а в това време началникът на отряда стана и бързо приближи окачената на насрещната стена карта. Смутеният, а все пак преизпълнен с доверие към него Климент, докато пристъпяше, видя, че от русобрадото му лице е изчезнала всяка насмешка и шега. Тънък, стегнат в дългия си лилав мундир, Гурко бе променил не само изражението, но и държанието си. Нещо будно и напрегнато имаше в цялата му фигура; и гласът му прозвуча рязко, когато каза:

- Вие идете от София, да?

- От София, ваше превъзходителство. Дойдохме заедно с брат ми. Той навехна крака си и остана във Врачеш.

- Охо! Наистина говорите превъзходно. Как така, от къде?

- Завършил съм медицинска академия в Петербург, ваше превъзходителство.

- Петербург!.. Но това... Александър Казимирович... това - съвсем ясно е! Може всеки момент да се провери от нашите лекари тук?.. Кога, скоро сте завършили, да?

- В началото на настоящата година се завърнах в отечеството си - кимна Климент, който чувствуваше симпатията на генерала и затова вече говореше овладяно, спокойно. Събудени, спомените някак мигновено се възправиха в душата му: изпращането от Петербург - на гарата Румянцев с букет в ръце и Олег, който не му пускаше ръката, и Бакулин, и Митюха, които плачеха. А после в София: майка му, бащата, братята - и там сълзи, от радост... Какво ли се тревожат те сега за нас? Ще има поне да разправям, като се върна, мислеше си докторът, ала внезапно сухият, непроницаем глас на Сердюк го стресна.

- Разкажете на негово превъзходителство онова, което съобщихте вече на мен. Но най-същественото, без подробности! - прибави полковникът по такъв начин, та Климент веднага разбра намека му: негово превъзходителство няма време за излишни разговори.

Овладяно и кратко докторът изреди сведенията, които днес вече трети път изброяваше. Разправи за залавянето на Дяко и как Сен Клер бе разпитвал пленените руски офицери; после се спря на военните приготовления в града.

- Така, да... - кимаше все по-възбудено Гурко. - Покриват ли се тия сведения с онова, което ни е известно вече, Александър Казимирович?

- Да, в повечето случаи... Всъщност ние най-много очаквахме на тоя Дяко, за когото се спомена, ваше превъзходителство.

- Да, да, герой!.. Но както виждаме, не са се свършили Дяковците, драги мой! Ето! Седнете, докторе, заповядайте! Корнет, извикайте да донесат чай!

- Един момент, ваше превъзходителство - спря го бързо Сердюк. - Чаят малко по-късно, ако обичате. Докторът не ни е казал още най-същественото. Говорете нататък, Будинов!

Климент нарочно задържаше за края голямата новина. Та можеше ли да я меси с някакви си обози, болници и табии? Въодушевен вече от неприкритото одобрително изражение на генерала, той предсещаше впечатлението, което новината неминуемо щеше да има върху него, макар напреди Сердюк да я посрещна с мълчание. В първия момент Гурко ще занемее... о да, представям си го... А след това ще ме прегърне, да, да, това да ми е наградата, да ми повярват най-сетне до дъно, помисли Климент и заразправя бързо, с разтуптяно сърце, за предстоящото пристигане в София на главнокомандуващия Сюлейман и на подкрепленията, с които се целяло да се превърне градът в нов Плевен.

- Какво говорите вие! - прекъсна го неочаквано и с внезапно озлобление началникът на отряда.