Стефан Дичев - Пътят към София

Здесь есть возможность читать онлайн «Стефан Дичев - Пътят към София» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пътят към София: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пътят към София»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Роман "Пътят към София" - безспорно най-известното произведение на Стефан Дичев.

Пътят към София — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пътят към София», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Шеговитите очи на приятеля му го дебнеха.

- Какво, паша? Любовно писъмце?..

- Уви, Фреди! Просто покана за годеж. И за тебе се отнася!

- Годеж? Е, това е възхитително! Кой е този нещастник?

- О! Това сигурно ще е за годежа на господин Леге! - каза неочаквано леди Стренгфорд. - Пак от брата на младата Задгорска, нали? И мен покани вече... И вас, нали, Джордж?

Сен Клер кимна, но виконтесата не се успокои.

- Имам чувството - продължи тя, като подбираше внимателно думите си и говореше с неприсъщ ней сарказъм. - Да. - Виждам нещо парвенюшко в тия покани... Горкият консул Леге!

- Аз бих казал, щастливецът Леге! - усмихна се Сен Клер и останалите мъже вкупом потвърдиха:

- Но тая българка наистина е привлекателна... О да, да... Интересно!.. И после, толкова по-млада от него!..

Леди Емили се принуди да ги спре.

- Не, аз не казвам нищо срещу нея, драги приятели! О не!.. Тя е една много мила девойка... И най-малко аз съм, която бих правила тия различия... Но все пак поканите... И това желание да се използува положението на уважавания от нас французки консул...

- Радвам се, че сама разбирате, леди Емили! Необходима е и тая жертва. Трябва да отидем на тоя годеж... И не само за консула - макар той да е важният в случая. Но дори и за тях! Преди малко говорихме, господа: нашите задачи тук - настояща, близка, по-далечна...

- Ах, времена! - въздъхна виконтесата. - Учудва ме как вие винаги виждате в перспектива, Джордж...

- Ласкаете ме, леди Емили! В края на краищата не е толкова трудно човек да открие кои от българите тук в града мотат да ни послужат в един или друг смисъл, нали?

Рандолф Грин дигна лакти от масата и се обади:

- Като стана дума за българи, че се сетих... Забравих да ви съобщя, леди Емили. Моят помощник, доктор Будинов, ще отсъствува за два дни от болницата.

- Болен?

- Не... Не зная... В Ихтиман отишъл с някакъв свой брат... Спешно, да оперира близък. Или нещо такова. Не обърнах внимание.

- Но това... това е своеволие! Всеки трябва да изпълнява дълга си! Той тук е необходим, доктор Грин!

Грин задържа поглед на възмутеното й лице.

- В известен смисъл... да! - рече той. - Но не сте ли си помисляли, че моят помощник всъщност е българин?

- Какво искате да кажете?.. Искате да кажете...

- О, просто размишлявам. Имам предвид един друг случай - каза той.

Сен Клер побърза да се намеси:

- Не правете паралели, Ралф. Будинов е изпитан човек... Изобщо, леди Емили, тия два дни... Една разходка до Ихтиман ли казахте, драги? Е, толкова по-добре... Уверен съм, че тя ще освежи нашия млад доктор... О, да! В последно време той наистина се беше преуморил от работа.

Бейкър погледна часовника си и стана.

- Е, Фреди, нас ни чака път!

- Готов съм, паша!

Другите също наставаха.

- Как, тръгвате ли вече?

- Уви, дългът зове, както казва нашият майор, любезна леди Емили. Да не забравя, Сен Клер, благодарете там от мое име на тоя господин... за поканата, разбирате... И бъдете така добър да предадете моите най-сърдечни поздравления на консула!

- А от мое име на годеницата! - прибави веднага Барнаби. - Съжалявам, че не ще имам удоволствието да танцувам пак с нея, така й кажете, майоре!

2

Вечерта Неда си бе казала: Какво пък - това си е мое, мое, като в някой роман . И да съм влюбена, то е само за тая нощ; утре той ще е далече, може би никога няма да го видя пак... И така тя заспа с мисълта за Андреа и във всичките й сънища беше все той.

Ала на сутринта тя го видя по риза и усмихнат на неговия прозорец. Очите му й говореха нещо, което тя не разбра, защото лудо се изплаши. Побягна, скри се, а после, без да се разбира сама, върна се при прозореца и надникна иззад пердето. Андреа беше слязъл долу, в двора, замеряше със снежни топки момченцето на брат си и се смееше. Игривата му веселост и смехът му я поразиха. Как, нима това, че заминава, за него не означава нищо? Ала малко по-късно тя откри, че той все поглежда към прозореца й, и от тия погледи, които така упорито я диреха, цяла изтръпна. Не... не! Невъзможно. Не, аз съм безумна!.. А защо, защо да не му махна с ръка?.. Той заминава! Скоро и аз ще замина и никога няма да го видя, каза си тя и беше готова да отмести пердето. Но в тоя миг за нещо я извика Тодорана, после брат й я спря да й поиска съвет за годежното празненство, което всички в къщи усилено подготвяха. Когато се върна пак при прозореца, Андреа вече не беше в двора. Господи, прошепна само тя, залепи чело о стъклото и заплака.

Плачеше, без да помръдне, без глас и както й се струваше на самата нея, плачеше единствено, защото не беше му махнала с ръка за сбогом. Ала в същото време, без да разбира и тя защо, онова, което наричаше свой роман , оживя пред очите й - не вече както през нощта, мъчително и страстно, но някак безнадеждно, някак безвъзвратно. Като в латерна магика, картините се меняха една след друга и тя ги гледаше. Виждаше себе си, него. Виждаше погледите, които си размениха, когато тя отиваше да се запознае с бъдещата си belle mere, и как после го срещнаха с файтона... А на приема той нарочно не искаше да танцува с нея... И после в дома на Госпожата, когато мислите й като да го извикаха; и още в бараката, дето тя за първи път почувствува какво означава всичко това... О, прошепна Неда, стигнала най-после до вечерта при стария геран, до прегръдките и целувките, които я бяха зашеметили; сякаш е било предопределено и другояче не е могло да бъде!..

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пътят към София»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пътят към София» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пътят към София»

Обсуждение, отзывы о книге «Пътят към София» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x