Стефан Дичев - Пътят към София

- Да - каза той, като мина зад генерал Бейкър и седна на стола от другата му страна. - Говорим за консулите... и за нас си говорим. Защото нали всеки от нас има своя задача, макар и да е дошъл доброволно... Онова, което е в отечеството ни, различията - либерали, консерватори, - е да, ние ги пренасяме тук... Едни държат на "стария мъж" 10 10 "The old man" - Гладстон, водителят на либералите. , други на Дизраели...

- Уви, аз нямам предпочитание!

Истина, на Фреди му е трудно положението - засмя се Бейкър. - Едната титла го задължава да бъде консерватор, другата - либерал!

- Напротив... именно вие, Барнаби, най-красноречиво потвърждавате мисълта ми! Защото по отношение на другите ние всички сме само англичани - не е ли така? - и това в случая е важното.

В случая само той, Сен Клер, не беше чистокръвен англичанин и погледнеше ли в себе си, той го чувствуваше ясно. Но тъкмо затова той не пропускаше случая да заглуши раздвоението си и да припомни своите честерфилдски прадеди.

- Като англичани, ние не можем да бъдем други, освен такива, каквито сме - каза той. - Да, драги Гей! Вярвам, разбирате какво искам да кажа. Дали ще се намесим открито във войната или не - това е отделен въпрос. Но всички трябва да си вършим работата, такава, каквато е нужна да бъде... Едни с вестниците... Други като инструктори... като съветници... или всякакви... И други като вас, уважаема леди, с милосърдието си... да притъпяват враждите... и може би в известен смисъл да предвиждат бъдещето... Да... Защото в края на краищата, ако все пак се създаде някаква българска държава, ние трябва да спечелим още отсега позиции в нея... И в това е именно вашата главна задача, леди Емили! Позволете да го кажа... О, радвам се, че ме разбирате... Миналата година по време на въстанието... Сега, като показвате безпристрастие... И може би вашата, Ралф...

- Ето, че аз останах без задача! - блесна с едрите си зъби Барнаби.

Всички се разсмяха.

- Как може... Не, не!.. Тъкмо Фред Барнаби! Джордж, измислете и на Фреди някоя задача, за бога!

Онова, което беше за Сен Клер сериозно и смисъл на живота му, сега се разпръсна по оживените, развеселени лица. Той дори съжаляваше, че бе разкрил съкровените си мисли. И защо? Защо бе говорил? Каква нужда засищаше с тия думи, които за тях може би не значеха нищо? Той се усмихна любезно, а се чувствуваше самотен, неразбран... Да, и наследникът Фред Барнаби изпълняваше тук безсъзнателно някаква задача - и тя беше, че е дошъл тъкмо без никаква цел, просто да покаже на света: ето какъв е нашият свободен дух; той е навсякъде - и в джунглите, и по моретата, и в пустините, и тук... Да. Въпреки всичко Сен Клер щеше да каже това гласно, ала в същия миг се чу силно почукване и всички се извърнаха към вратата. Генерал Бейкър едва се въздържа да не стане.

- Влезте! - каза високо виконтесата.

Вратата се отвори и на врага й застана набитият, закръглен Самюел. Но Маргарет Джаксън не беше с него. Щом видя леди Стренгфорд, той престорено се смути и подчертано тракна с токовете си.

- Е? - попита генералът.

- Лицето отсъствува, сър. Това писмо обяснява...

- Писмо? От кого пък?

Самюел погледна отново към виконтесата, приближи бързо и подаде на генерала лилав плик, но го стори така умело, че Сен Клер, който седеше на съседния стол, не можа да види почерка на адресанта.

- Благодаря. Чакайте ни долу при конете, Самюел!

Смътно раздразнен, Бейкър разпечата плика. Писмото беше на французки и като потърси подателя, генералът видя името на Филип Задгорски. Вече озадачен, той прочете:

"Екселанс,

Позволявам си с тези редове да Ви известя, че уважаемата госпожа Джаксън излезе рано тая сутрин, придружена от капитан Амир бей, с намерение да разгледа някои от околните чифлици и вероятно ще се върне най-рано утре. Радостен съм да Ви известя, господине, че Маргарет е в добро здраве, изпраща редовно своите кореспонденции и в разговорите ни твърде често споменава за Вас.

Използувам случая, екселанс, да Ви поканя на скромното тържество - едно уважение към традициите, - което ще се състои вдругиден вечерта в дома ни, по случай обявения вече официално годеж на моята сестра с негово превъзходителство французкия консул господин Леге и дето, естествено, ще видите и госпожа Джаксън. Поканата, разбира се от само себе си, че се отнася и за почитаемия господин Барнаби.

Като се надявам, че ще ни зачетете с присъствието си, което за нас ще бъде особено голяма чест, оставам с дълбоко уважение към Вас

Бейкър прочете писмото, каза си: "И без техния годеж ще мина, само жалко, дето няма да видя Маргарет", и дигна глава.