Стефан Дичев - Пътят към София

- Ама какво...? Слово ли ще държиш...

Климент остана сериозен.

- Ние с Андреа имаме да ви съобщим нещо важно! - каза той.

Като чу името си, Андреа (беше се изправил до кухненското прозорче и гледаше безпричинно вън) учудено се извърна. Той смътно слушаше разговора им, смяташе, че те още си приказват за муавинина и чорбаджиите. Но щом срещна погледа на Климент и почувствува затаеното вълнение и решителността му, неговите последни думи като ехо се върнаха в паметта му. Това важно нещо не може да бъде друго, освен известието за пристигането на турския главнокомандуващ в София.

Гласно той рече:

- Чакай първо да ти кажа и за подкрепленията им.

- Подкрепленията ли?

- Сюлеймановите, да.

- А?!

- Четири пехотни дивизии. И към тях колкото се следва артилерия и конница.

- Не може да бъде... Това е грамадна войска!.. Цяла армия!

Андреа дигна рамене.

- Добре де, ти напреди в двора нали уж не знаеше?

- Узнах.

- Узна! Сега?.. Преди малко?.. Слушай! Ти сега ще ми кажеш от кого научаваш всичките тия...

- Няма да ти кажа.

- Но, Андреа, наистина ли е сигурно! С тая работа не бива шега!.. Може би някой те заблуждава и ние ще заблудим!

- Кълна се, че тия сведения са от най-сигурен източник.

- Но кажи го тогаз...

Андреа упорито отбягна погледа му и Климент почувствува, че има нещо в лицето на брат му, което красноречиво му казваше: напразно питаш!.. Но как тогава да повярва? А всъщност самото упорство на Андреа му се струваше най-голямата гаранция... И не подкрепяха ли тия сведения загатванията на консула Леге, на Джани бей и още на двамина турски военни, които тая сутрин бяха минали да инспектират болницата? Да, тъй или инак, Климент вярваше. Ала в мисълта си продължаваше озадачен да рови и да търси... От кого?.. От кого наистина е чул?.. До новини като тия Андреа може да се добере само чрез някоя високопоставена личност... И не я казва! Значи наистина е жена... Дали не чрез Филаретова - от виконтесата? Защо тогава ще крие от мен! И после, как ще иде у Филаретова за толкова кратко време? Или може би оная, бялата англичанка, дето се пошегувах вчера? Да се вмъква в някой харем? Кой го знае, и на Осман Нури паша в харема може да се вмъкне!.. Глупости... Наивни предположения... Това е жена, която е наблизо. Умна жена, може би чужденка... Маргарет!.. (Нещо го жегна: тъкмо брат му ли?) И защо се учудвам - каквато е тя, такъв е и той; не подбират... Тя сигурно научава новините от своите приятели, а Андреа ги изсмуква от нея... О да, да! - това е... През нашата задна вратичка, през тяхната задна вратичка, направо в пристройката... Може би оная, грозната слугиня му отваря... Или пък изключено ли е с това страшилище да има работа?.. Но тая мисъл се стори на Климент вече съвсем неподходяща, обидна не толкова за брат му, колкото за самия него, за фамилията им, той я пропъди веднага и се върна пак на Маргарет Джаксън... Тя ще е! Заменил е един шантан с друг; виж го, цяла вечер не продумва, възмущаваше се той от поведението му, а все пак си казваше: Поне тоя път има полза... О да! Може и занапред да изкопчва от нея...

Без да отделя очи от очите на Андреа, той каза:

- Успя ли да научиш кога ще дойдат.

- До края на декември ги чакат!

- До края на декември - повтори Климент. И мислеше: дали ще подсилят преди края на декември своето продоволствие нашите?

- И откъде ще дойдат? Знаеш ли? - попита Коста.

- Прехвърлят ги от Русенския фронт. През Варна. Имало и нови части. Щели да ги прегрупират в Цариград и тогава с железницата...

- Бе, вие за какво...? Какво ви занимават тия... - развика се разтревожен старият. - Ей, слушайте! Напредишното беше друго, но това... Усещам аз, усещам!.. Андреа!

Андреа се усмихна: то се знае, че ще почне с него.

- На прав път си, тате - каза докторът. - Наистина, тези сведения са много важни! Аз даже мисля, че са от изключителна важност за нашите освободители. Помниш ли го оня Дяко? Той беше оттам...

- Оня?.. Що думаш! И какво искаше той от вас? - попита пребледнял, с разтреперани устни бащата.

- Сведения му дадохме за турския тил.

- Сведения... за турския... Ама вие подлудели ли сте! - викна Слави. - Вие бесилка ли искате! Андреа, ти го докара тоя!.. И какво? Какво ми го навирате?..

- Ако той беше жив, по него щяхме да ги известим.

- Само че той не е жив - вмеси се с настървение и Коста. - Хванали го и той, за да не издаде бати...

- Няма какво да го усуквате! - прекъсна го възбудено Андреа. - Тате, такава е работата, утре аз заминавам при руснаците!

За миг старият занемя, наведе побелялата си глава като бик, загледа го с недоверие и отчуждение.